СтатииСексуалността символично представена в приказките.В много народни традиции, приказки и митове може да се срещне образа на дракона или змея, символично изразяващи едно и също. В многобройните приказки се разказва за дракона, който е отвлякъла в плен и заточил в замък, прекрасната чиста и невинна принцеса. Бедната принцеса плаче, стене и умолява Небето да и изпрати нейния спасител. Но Дракона един след друг поглъща всички рицари, които се явяват за да я освободят, завладява техните богатства и ги складира в подземията на замъка. Накрая един ден се появява принц – най – прекрасния, благородния и чистия в сравнение с другите, рицарят на който вълшебницата открила тайната , как да победи дракона, показвайки неговата слабост: как и в кой момент може да го завърже и рани..... И ето, този избран от съдбата принц, добре въоръжен и обучен, побеждава: на него му се дава възможността да спаси принцесата и с нежна целувка те се обвързват! Всички съкровища, трупани векове в подземията на замъка, принадлежат вече само на този принц, този прекрасен принц, побеждаващ, благдарение на своите знания и своята чистота, победител в битката. След това възсяда дракона, който сега се подчинява на принца, повежда го към небето и политат из света. Тези приказки, които обикновенно са предназначени за деца, всъщност имат заложени идеи, които, за да се изтълкуват е необходимо да се знае езикът на символите. Dragon не е нищо друго освен една сексуална мощ. Замъкът – това е човешкото тяло. В този замък си почива принцеса – това е човешката душа, която се държи в заточение от лошо управляемата сексуална сила. Рицарят – това е човешкия дух. Оръжията, които той ползва, за да победи дракона са същите средства, с които разполага Духа: воля, знание за управление и използване на тази сила. И така победеният Дракон става слуга на човека, средство за придвижване в пространството, у дракона има и крила. Дори когато Дракона се проявява през опашката– символът на подземните сили- той също има крила. Да това е ясно, просто, това е вечния език на символите. Друг вариант за такова приключение се явява митът за Тезей, който благодарение на кълбо конци, дадено му от Ариадна успява да излезе от лабиринта, да убие Минотавъра и да намери обратния път. Минотавъра – това е друго символно представяне на сексуалната сила: мощния и плодовит бик, нисша натура, която човекът трябва да впрегне и използва така както вола при обработка на земята. Лабиринта – това също е символ, както замъка – това е физическото тяло, а Ариадна символизира висшата функция на Душата, която извежда човека към победа. В християнската и еврейската традиция, Дракона се асоциира с Дявола, както казват издиша сяра. Всички възпламеняващи продукти: бензин, нефт, барут, газови смеси произвеждат пламъци и взрив, - всички тези елементи и явления в природата символизират Дракона, бълващ огън. Този Дракон съществува и в човека, подобен на горещо вещество. Ако човека умее да го използва, то той ще се издигне на високо, а ако не умее, ако не е добре информиран, пренебрегва това или просто е слаб човек, той ще бъде изгорен, ще се превърне в пепел и изпратен в бездната." "Сексуальная сила, или крылатый Дракон"
Смисълът на живота, съществуването, любовта и страданието през погледа на логотерапията.Екзистенциалният вакуум
Екзистенциалният вакуум е широко разпространено явление в наши дни. Това е напълно разбираемо и може да се обясни с онази двойна загуба, на която се подлага човекът, откакто е станал действително човек. В началото на човешката история човек губи някои от основните животински инстинкти, които са определяли поведението на животното и чрез които се е пазило. Такава защита е затворена за човека завинаги, човек трябва да направи своя избор. Като добавка към това при следващото развитие човек претърпява втора загуба: традициите, които служат като опора на неговото поведение, сега бързо се рушат. Никакъв инстинкт не му говори какво трябва да прави, никаква традиция не му подсказва какво трябва да прави, по-скоро той не знае какво иска да прави. Все повече и повече той започва да се ръководи от онова, което го карат другите да прави, във все по-голяма степен става жертва на конформизма.
Екзистенциалният вакуум се проявява основно в състояние на скука. Сега е напълно разбираем Шопенхауер, когато казва, че човечеството вероятно е обречено вечно да се колебае между двете крайности – нуждата и скуката.
Да се замислим за “неделните неврози” – този тип депресии, който обхваща мнозина при осъзнаването на недостига на съдържание в собствения живот. Немалко случаи на самоубийства може да се обяснят с екзистенциалния вакуум. Такива широко разпространени явления като алкохолизъм или юношеска престъпност ще са непонятни, докато не открием екзистенциалния вакуум, който лежи в тяхната основа. Това е справедливо и по отношение на престъпниците, и по отношение на кризата на възрастните хора.
Освен това съществуват различни скрити форми и лъжливи прояви, зад които се открива екзестенциалният вакуум. Понякога фрустрираната потребност в смисъла на живота се компенсира със стремежа към власт, включително най-примитивната форма на волята за власт – желанието за пари. В други случаи мястото на фрустрираната потребност в смисъла на живота заема стремежът към удоволствие. Екзестенциалната фрустрация затова често води до сексуална компенсация. В такива случаи ние наблюдаваме силно сексуално влечение, покълнало на почвата на екзистенциалния вакуум. Аналогично явление има място в случай на невроза. Затова логотерапията се предписва не само в ноогенни случаи, но и в психогенни случаи, в частност в онези, които се наричат “псевдосоматогенни неврози”.
Смисълът на живота
Смисълът на живота за всеки един човек е различен. Затова не е важен смисълът на живота въобще, а по-скоро специфичният смисъл на живота на дадена личност в дадения момент от времето. Поставянето на въпроса за смисъла на живота, когато той е зададен въобще, може да се сравни с въпроса, поставен пред шампиона по шахмат – Кажете кой е най-добрият ход в света? Откъснат от конкретната игрова ситуация, от конкретната личност на противника, такъв ход не съществува. Това е справедливо и по отношение на човешкото съществуване. Ние не трябва да търсим абстрактен смисъл на живота. Всеки си има собствено призвание и мисия в живота, всеки трябва да носи в душата си конкретно предназначение, което изисква своята реализация. Животът на конкретния човек е неповторим.
Логотерапията вижда в отговорността пред живота самата същност на човешкото съществуване.
Същност на съществуването
Обявявайки, че човек е творпец на отговорността и трябва да актуализира потенциалният смисъл в своя живот, е необходимо да се подчертае, че истинският смисъл на живота може скоро да се намери в света, отколкото вътре в човека или вътре в психиката му, дори да е затворена система. Човешкото съществуване има по-скоро самотрансценденция, отколкото самоактуализация. Самоактуализацията не може да бъде възможна цел и поради причината, че колкото повече човек се бори за нея, толкова повече той я губи, тъй като само в тази степен, в която човек се отдава на осъществяването на своя жизнен смисъл, той и актуализира, проявявайки себе си. С други думи, самоактуализацията не може да бъде постигната, ако се затваря в себе си. Тя е постижима само когато е страничен ефект от самотрансценденцията.
Според логотерапията ние можем да открием смисъла на живота по три пътя: 1. Извършвайки дело (подвиг), 2. Преживявайки ценности, 3. По пътя на страданието.
Смисълът на любовта
Любовта е единственият начин да разберем другия човек в дълбочината на личността му. Никой не може да осъзнае същността на други човек преди да го обикне. В духовния акт любовта на човека се превръща в метод да се видят съществените черти ие особености на любимия човек и потенциалното в него, онова, което още не е открито, но трябва да се открие. Освен това любящият човек кара любимия да актуализира своя потенциал. Помагайки да осъзнае това какъв може да бъде и с кого да бъде в бъдеще, той превръща тази потенциалност в истина.
В логотерапията любовта не се разглежда като прост епифеномен на сексуалните влечения и инстинктите в смисъл на т.нар. сублимация. Любовта е същият основен феномен, както и сексът. Нормално сексът е начин на изразяване на любовта. Сексът е оправдан и позволен, при условие че служи за изразител на любовта и само дотогава, докато служи за изразител на любовта.
Смисълът на страданието
Когато човек се сблъсква с безизходна и необратима ситуация, когато той застава пред лицето на съдбата, която не може да бъде променена, примерно при неизлечима болест или стихийно бедствие, му се предоставя случай да актуализира висшата ценност, да осъществи дълбокият смисъл, смисълът на страданието.
Затова висшата същност – нашето отношение към страданието, отношението, в което ние поемаме страданието върху себе си.
Страданието престава да бъде страдание от момента, когато се открие смисълът му, напримерн смисълът на жертвоготовността. В този момент пациентът вижда смисъла на своето страдание. И това е един от основните принципи на логотерапията – основната работа на човека не е да получи удоволствие или да избегне болката, а по-скоро да види смисъла на живота си. Затова човек дори е готов да страда, ако страданието има смисъл. Има ситуации, които лишават човека от възможност да се наслаждава на живота – неизбежността на страданието не може да бъде преодоляна. В приемането на неизбежността да се страда в живота добива смисъл в своята висша точка. С други думи смисълът на живота е безусловен, тъй като включва дори потенциалния смисъл на страданието. Аз съм Ти, а Ти си Аз
Аз съм ти
Каквото виждаме у всеки един човек, точно това носим в себе си. Ако всеки разполага със 100% черти, на нас ни правят впечатление само десетте процента, които имат някакво отношение към нас в момента. Ако се ядосваме на някого, защото го виждаме като твърдоглав, е възможно именно нашата собствена твърдоглавост да влиза в отношения с отсрещната. Ако се чувстваме самотни и имаме усещането, че никой не прави нищо за нас, е възможно да следваме стария си навик да се концентрираме по-скоро върху нещата, които искаме, отколкото върху тези, с които разполагаме. Ако не обичаме достатъчно себе си, с кои очи ще забележим любовта на другите към нас? Ако търсим през призмата на материалното, с кои сетива ще забележим финото и същественото?
Ти си аз
Другите също виждат в нас онова, което носят в себе си. Оттам и известната мъдрост да не приемаме нищо лично. Защото когато някой се отнесе обидно с нас или ни обвини в нещо, всъщност той се бори със себе си или реагира на собствени импулси. Този, който постоянно критикува, е безкрайно критичен и към себе си. Безспирните клюки по нечий адрес говорят много повече за интересите и тайните на самия клюкар, отколкото за обекта на неговите клюки. Преследвачът мрази преследвания, заради наклонности, които той таи в себе си. Всяка омраза е толкова силна, колкото мразещият не може да се справи със себе си. Който може да изпитва любов и нежност към другите, е способен да ги изпитва и към себе си, и обратно. Целият свят е в мен
По същия начин в света забелязваме само онази част, която сме разкрили в себе си. Как да забележим чудото на всяка стичаща се по прозореца капка дъжд, ако не сме се свързали с хармонията в себе си, а се поддаваме на безпокойства, свързани със заплатата си примерно – как да забележим дали светът ни съдейства? Страхът е най-голямата пречка, за да се разтвори в екстаз пред очите ни цялата Вселена. Когато се страхуваме от света, го виждаме като враждебен. Привличаме точно това, което отразява и допълва подсъзнанието ни. Страхът привлича агресия. Усмивките – радост. Болестта не е проклятие, а пътен знак, посочващ как да се върнем към душата си.
Аз съм целият свят
Всичко, което виждаме около нас и което ни се случва, е и онова, което сме разкрили вътре в себе си, онова, до което сме достигнали. Понякога имаме шанса да сме осъзнали част от матрицата в главата си и да зърнем как тя се възпроизвежда в обстоятелствата край нас. Често обаче нямаме очи за това и се налага обстоятелствата и отношението ни към тях да ни посочват кое в нас имаме да отработваме. Знаете ли какво правят страдащите от “обсесивно-компулсивно” разстройство? Тормозят се ежедневно от едни и същи натрапчиви мисли, които са си внушили, че са абсолютната истина за света – правила, които сами са си съставили и им се подчиняват от страх да не се случи нещо лошо в живота им. И е изключително трудно да ги убедиш в несъстоятелността им, въпреки че те блокират живота им до степен, че си забраняват да правят някои неща, които биха им доставили удоволствие, защото натрапчивите им мисли им казават, че ако го направят, ще се случи нещо ужасно. Тогава, вместо да са смели и да ги развият докрай, за да видят, че нищо лошо няма да им се случи, те се свиват в черупката си и решават, че им е по-поносимо да ги контролират. А веднъж отстъпил пред страха, се налага да го правиш постоянно и във все повече области. И те започват да контролират всичко в живота си. И трупат върху познатото зло, вместо да се отворят за непознатото. Представете си как изглежда светът през техните очи – същият този свят, който вие виждате. Те се защитават и предпазват от несъществуващи фантоми. Не мислете, че вашите мисли не са натрапчиви, дори и да не са в такава остра форма. Маниакалностите, вследствие на това са навсякъде - да подреждаш всичко около себе си педантично или да правиш планове до болка и всяко излизане извън очакванията ти да те изкарва от равновесие. Постоянното фоново напрежение в атмосферата край човек е само логично следствие, а не мистична енергия. Взимайки решения за живота си от това състояние, само го усилва, вместо да го избягва, каквато е целта му. И така отпечатваме това, което носим в себе си в обстоятелствата край нас. А после обвиняваме живота, че ни поднася неприятности. Време е да прекъснем този цикъл.
Из "Раят зад страха"
Диагноза: Емоционално изнудванеСветът на емоционалното изнудване е объркващ. Макар някои емоционални изнудвачи да са ясни в заплахите си, други могат да изпращат смесени сигнали, действайки мило през по - голямата част от времето и само спорадично прибягвайки към изнудването. Всичко това затруднява осъзнаването кога в някакво взаимоотношение започва да се развива модел на емоционална манипулация. Със сигурност има напористи, неприкрити изнудвачи, които непрекъснато отправят директни заплахи какво ще се случи, ако не стане на тяхното, и съвсем ясно и категорично изразяват последствията от неподчинението: "Ако ме напуснеш, никога повече няма да видиш децата си." , "Ако не подкрепиш моя проект, ще задържа препоръката ти, докато не го направиш.". Ясна заплаха, никакви съмнения относно намеренията. По - често, обаче емоционалното манипулиране е много по - фино и се появява в контекста на връзката, в която много неща са добри и положителни. Знаем какъв е другия човек, когато е в най - добрата си форма, и се оставяме спомените ни за положителни преживявания да замъглят непрекъснато измъчващото ни чувство, че нещо не е наред. Емоционалното изнудване се промъква към нас и тихо се подава през границата с нормалното, приемливо поведение и взаимодействия, които първоначално само са оцветени, но после са напълно просмукани с елементи, подкопаващи добруването ни.
Преди да определим нечие поведение като "емоционално изнудване", то трябва да притежава няколко компонента. Можем да поставим диагноза по същия начин, по който лекаря ще определи, че пациентът му страда от соматично заболяване: като видим симптомите.
ШЕСТТЕ СИМПТОМА 1. Изискване 2. Съпротива 3. Натиск 4. Заплахи 5. Подчинение 6. Повторение Тези шест симптома са в ядрото на синдрома на емоционалното изнудване. Ако е толкова ясно, защо не го виждаме? Тези симптоми изглеждат толкова ясни и толкова притесняващи, та човек би помислил, че алармата ще се включи в момента, в който започнат да се появяват. Често обаче сме толкова потопени в емоционалното изнудване, че то ни е хванало за гушата, преди да го осъзнаем. Това става отчасти защото емоционалното изнудване довежда до крайност поведение, което използваме и срещаме през цялото време: манипулацията.
Едно ново, сериозно и масово заболявене, от което всички страдамеМързелът бил страшна болест.
Да ама не! Какво всъщност е мързелът? Просто хората предпочитат да не се ангажират с някакъв тежък физически труд, да не полагат усилие, да не си дават зор, да не спортуват, ако щете. Просто да си лежат и никой за нищо да не ги търси. В крайна сметка, какво пък толкова. Хора бол! Ако този не ще, друг ще иска. Сериозни данни Има обаче една друга болест, доста по-сериозна, която върлува от векове, но започва да засяга повече хора едва от няколко десетилетия назад. Ако до 1978 година само 5% от населението са били засегнати от тази болест, към момента той надвишава 20%. И тук говорим само за хронично болните. В действителност броя на засегнатите в един или друг момент е 95%. Един на всеки пет човека страда от прокрастинация. Според проучване студенти и ученици страдат изключително от тази болест. Между 85-95% имат този проблем. Това е състояние, при което засегнатият умело бяга от успеха и спокойствието, като оставя задълженията и задачите си за последния момент. Прокрастонаторите спят малко, пият много и се хранят нездравословно. Това са просто част от страничните ефекти, и в това число сериозни финансови загуби, пропуснати възможности и непълноценно прекарани уикенди и вечери. Макар да ви се струва по-лесно да не направите нещо, оказва се, че това отнема много повече енергия. Свързано е със стрес, чувство за вина и търсене на други задачки, които да ни отделят от важното. Което пък не е задължително лошо, защото така са били изчистени много къщи, подредени много гардероби, окосени много ливади и преименувани и подредени много фолдери. Тоест ставаме много дейни и продуктивни, но не в желаната посока. При повечето хора с този проблем, обикновено или е за сметка на качеството или за сметка на повече пари или за сметка на спокойствие и завабление. Съществуват няколко причини, които ни карат да отлагаме и съответния брой типове прокрастинатори. Първия тип, може би най-безобидната форма е тази, която засяга търсачите на силни усещания. Те чакат до последната минута заради адреналина. При тях качеството не винаги е засегнато. Случва се да мислим, че когато сме притиснати от времето сме най-продуктивни, защото нямаме накъде да бягаме вече. Тогава резултатът или е гениален или жалък. Вторият вид прокрастинатори са тези, които го правят от страх от провал или дори страх от успеха, но и в двата случая са много загрижени за това, което другите мислят за тях. Бихме предпочели да получим критика за несвършена работа, отколкото критика за способностите ни. Третият вид, са тези, които не обичат или не могат да вземат решения. Липсата на решения означава липса на отговорност. Много комфортно. Имаме още: перфекционисти, суетливи, и криза-мейкъри, бунтари, мечтатели и такива, които се престарават, както и такива, които просто нямат уменията и волята. Всеки със своите странности, но резултатът е един – стрес, пренатовареност, изнервеност, притеснение. КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ ПРАВИЛНО С НЕПРИЯТЕН СЪБЕСЕДНИКДостатъчно е да се озовете с някого в асансьор за да се убедите колко малко могат да си кажат хората Славомир Врубльовский Разговаряйки с отделни хора, се убеждаваш, колко е бил несправедлив класикът, който е смятал че най-големия разкош в живота – това е общуването. С някой хора е много трудно да се води разговор, но се налага! Затова нашия кръг на общуване, за съжаление не се ограничава само до роднини и приятели. Всеки ден се сблъскваме с десетки чужди хора – с касиера или управителя в магазина, с клиенти, с подчинените или началника на работа, с данъчния инспектор, пенсионния фонд, поликлиниката, детската градина или училище… И какво да правим когато събеседникът не предизвиква положителни емоции? ПРАВИЛА НА ОБЩУВАНЕТО С НЕПРИЯТЕН ЧОВЕК Този проблем не е нов. Психолозите изглежда обстойно са изследвали особеностите на общуването в случай, че събеседникът не предизвиква симпатия, и предлагат прости правила на поведение. Нека да се запознаем с тях. НЕ КОПИРАЙТЕ МАНИЕРА НА ПОВЕДЕНИЕ
Когато човекът се държи зле: нагрубява, крещи, използва оскърбителни квалификации – това винаги предизвиква силни ответни емоции. Иска Ви се да отвърнете рязко, може би дори просташки. Но психолозите предупреждават: Не падайте на нивото на простака, не спорете с глупака. Ако са ви въвлекли в неприятен инцидент в обществения транспорт, не реагирайте – обърнете се на другата страна. Ако ви е нагрубил клиент, още по-важно е да не му отвръщате със същото. ЗАПАЗЕТЕ СПОКОЙСТВИЕ Това е най-важното при контакт с агресивно настроен човек. В спокойствието, хладнокръвието е вашата сила. Мъчете се да отговаряте без да повишавате тон, и непременно внимавайте за мимиките и жестовете си. Безгрижно изражение на лицето се отдава трудно, а и не е необходимо. Ако разговаряте с буйстващ клиент, гледайте на него доброжелателно, със съчувствие. Подобна реакция е възможно да да охлади и успокои страстите. НЕ СЕ ПОДВЕЖДАЙТЕ ПО УСЕЩАНИЯТА СИ Понякога един или друг човек, с когото сте принудени да общувате, веднага предизвиква неприязън, без какъвто и да е видим повод. Може би на Вас не ви харесва гласа му, или усмивката, или маниера на обличане, или може вашите биополета да не съвпадат. Всичко това са субективни неща, нямащи никакво отношение към работата. В такъв случай, трябва да се насилите, и да се възпрете: този човек не е длъжен да ви се хареса – не се готвите да се сприятелявате с него, само трябва, например, да обсъдите условията по договора. НЕ СЕ СТАРАЙТЕ ДА СЕ ХАРЕСАТЕ НА ВСИЧКИ От време навреме човек изпитва неудобство при общуването, защото му се струва, че не е симпатичен на събеседника. Първо, не приемайте думите му лично. Второ… Да всички ние в една или друга степен зависим от отношението на околните към нас, но е важно да помним: никой не може да се хареса на абсолютно всички. Затова, даже ако на физическо ниво чувствате излъчване на антипатия спрямо Вас, кажете си: все ми е едно харесва ли ме или не, за мен е важно да се насладя на положителния резултат от тази среща. Дръжте се уверено, бъдете пределно коректни, спокойни и мислете само за работата. Възможно е такова поведение след няколко минути да промени и настроението на събеседника. НЕ РЕАГИРАЙТЕ НА УПРЕЦИ Ако събеседникът иска да разведри обстановката – прекрасно. Значи иска да установи с вас контакт, за успешна работа. Но понякога се държи сякаш се опитва да Ви провокира, да ви изкара извън кожата. Учете се да запазвате спокойствие и да пропускате покрай ушите си всичко, което е недостойно за вашата реакция. ИЗПОЛЗВАЙТЕ ЧУВСТВО ЗА ХУМОР Можете също така да използвате чувството си за хумор в полза на общуването си. Уместната шега е способна да промени отношението на събеседника към вас, а неговата реакция – да докаже, че в общи линии дори не Ви е антипатичен. ДА ОБИКНЕТЕ СЪБЕСЕДНИКА Да, такъв обрат предлагат психолозите! Те твърдят, че е възможно вие, действително сами да сте предизвикали отрицателната реакция на партньора. Засегнали сте го с невнимателна реплика или сте го притиснали. А може да изглеждате толкова добре, че без да искате да сте предизвикали у него неизменното чувство – завист. Е, какво пък сега се оправяйте. Демонстрирайте умението си да слушате, да правите уместни комплименти, да съчувствате и да разбирате. Та нали, както е известно, най-добрият начин да победим врага е да го заобичаме. НЕПРИЯТНИТЕ ТИПОВЕ Психолозите не само са измислили правила на поведение с неприятен събеседник, но са и анализирали и класифицирали типовете такива събеседници. Получил се е доста внушителен списък. Тези типове са своеобразни маски. Много често хората ги слагат, за да прикрият своите страхове, комплекси, да поставят прегради или за да манипулират другите. НИХИЛИСТЪТ Него не го устройва вашата позиция, не е съгласен с нито един ваш подход. Всичко, което му предлагате е лошо. Своето мнение изразява напористо. Праволинеен и несдържан. Трябва да действате хитро. Не да доказвате с пяна на уста правотата си, а да се опитате да намерите компромис. Спокойно и доброжелателно попитайте събеседника какво, според него може да отстрани разногласията, как той би преработил и доразвил вашата теза. Решенията е желателно да формулирате с думите на Нихилиста. Ако не се получава да се договорите просто прекратете срещата и уговорете нова. ВСЕЗНАЙКОТО Самоуверен тип. Той има свое мнение за всичко. Той знае всичко по-добре от другите. Постоянно се опитва да вземе инициативата, с което е способен да потиска събеседника. На всезнайкото трябва да се напомня, че останалите също искат да изразят своята гледна точка. Позволете му да формулира междинни заключения. От време навреме му задавайте сложни въпроси, на които могат да отговорят участниците в дискусията. ЗАЩОТКОТО Този събеседник задава въпроси, често необмислени и отвлечени. Впечатлението е, че иска да ви обърка. Разбира се, може да се тръгне по неговия път и да се отговаря на въпроса с въпрос. ПРИКАЗЛИВИЯТ Прекалено много говори, опитва се да вземе инициативата. Грубо прекъсва събеседника, не го изслушва докрай. Не се съобразява с времето – неговите речи могат да продължават, докато не го спрете. Прекъсвайте монолозите му без да се притеснявате. Не позволявайте отклоняване от темата. Задавайте въпроси към другите участници в разговора. НЕПРИСТЪПНИЯТ Този не проявява интерес към темата на обсъждането. На него видимо му е скучно. Впечатлението е , че сякаш е объркал вратата и въобще не е трябвало да се среща с вас. Вашата задача е да раздвижите непристъпния. Атакувайте го с въпроси, интересувайте се от мнението му. Попитайте: „Не сте ли съгласен? А какво мислите Вие?“ ВАЖНИЯТ Във всичко вижда заговор и покушение върху авторитета си. Счита себе си по-голям и по-важен от останалите, присъстващи на обсъждането. Тактично дайте да се разбере, че всички сте равни и по компетентност, и по положение. ПРЕДПАЗЛИВИЯТ Мълчи и слуша. Възможно е да се бои да каже нещо не на място и да изглежда нелепо. Вашата задача е да го убедите в това, колко важно е за Вас неговото мнение. АГРЕСИВНИЯТ Той произвежда отрицателни емоции и по този начин се мъчи да надвие, да сломи, да потисне. Представете си, че между вас има непробиваема стена, през която не проникват огнените му стрели. И запазете спокойствие и дружелюбност. НЕУВЕРЕНИЯТ Той е от всичко недоволен, във всичко неуверен. Не е необходимо да го убеждавате, да призовавате към логика и здрав смисъл. Спокойно го изслушайте и направете както сте решили. А ако той Ви критикува, не обръщайте внимание. Ето такива типове неприятни събеседници срещаме. Да им се противопоставим най-добре със сдържаност, заинтересованост и чувство за хумор. Само така можем да получим от тях каквото ни трябва. Как да се накараме да направим , нещо което не искамеТова се случва с всеки от нас: има много важна и необходима работа, а да я подхванем не ни се получава...И мислиш за нея по цели дни и ти се присънва нощем, но да я свършиш – ох, как не ти се иска! И това не ти харесва! Как да се накараме да свършим нещо, от което душата ни бяга? Когато работата е вълк. Провървяло е на онзи, на когото работата е любимо занимание. Тези щастливци може да ен четат този материал. За всички други е възможно тук да намерят полезна информация за това как да свършим омръзналата ни работна рутина по-приятно и леко. Преди всичко се постарайте да намерите в своята работа поне нещо хубаво. Вие сте продавач консултант и днес доволен клиент искренно ви е благодарил за помощта? Отбележете този факт в своя вътрешен дневник, похвалете се за професионализма и умението да общувате с хората. Вие сте учител? Разбира се, намусените ученици и бумащината периодически ви омръзват. Но погледнете: на днешния урок отявленият двойкаджия Петров с последни усилия успя да изпълни домашното си за твърда тройка и даже с плюс, та това е прогрес! Порадвайте се заедно с малчугана на неговия успех! В течение на работния ден, обезателно правете паузи, посвещавайки ги на приятни за вас дейности: излезте на чист въздух; ако има такава възможност няколко минути прелиствайте модно списание; похапнете. Всичко това ще ви отвлече, ще се заредите с положителна енергия. И работите ще тръгнат по-весело! Ако на работа вие прекарвате много времена писалищтната маса, зад компютъра, зад касата, непременно си правете паузи за раздвижване. Кръвта ще тръгне по – бързо, оттеклите крака и ръце ще се освежат, а и настроението непременно ще се повдигне! Старайте се винаги да изглеждате на работа изрядно и привлекателно-дори, ако работите в склад или на щанд. Та нали сутрешния процес на обличане на красива дреха, сресване, нанасянето на грима, избора на подходящи аксесоари, сам по себе си създава положителна настройка. В резултат вие ще заемате своето работно място вече в добро настроение и ще успеете да го запазите през деня. Домашни неволи И подът трябва да се измие, и чаршафите да се изгладят, и до магазина да се отиде, и 40 розови храста да се засадят... А такова нежелание! Е, ако имате възможност да прехвърлите тези домашни задължения на раменете на съпруга, детето или домашната помощница, то на вас ви е провървяло. В противен случай всичко трябва да свършите сама, колкото и да отлагате самичко нищо няма да се подготви и оправи. Не се опитвайте да успеете с всичко веднага. Дори само мисълта за това, че ще ви се наложи цялата неделя да отиде в основно почистване и приготовление на храна за цяла седмица наперд, ще убие у вас радостта от живота още от сутринта. И съществува риска да си се търкаляте в леглото до вечерта жалвайки се за злата си участ. Кажете си: сега ще измия съдовете, после ще отида на разходка. Ако вечерта ми остане време ще подредя шкафовете и ще изпека котлета. Ако ли пък не ще поръчаме за утре вечер пица, а шкафът ще си почака и до вторник... Непременно се наградете, ако сте свършили нещо, което не обичате да правите. Сега не можете да гладите? За всеки изгладен комплект спално бельо се почерпете с бонбонче. Или си разрешете да се потъркаляте на дивана, гледайки глупав сериал, след като героично сте изчистили всичкия варовик в банята. Освен това направете така, че семейството да забележи всички ваши грижи и да оценят вашия труд. Някак небрежно отбележете след вечеря: „Толкова съм се старала, когато готвих тази запеканка, добре ми се е получила...“ Нека съпругът и децата също ви похвалят за чудеснат авечеря и постепенно това ще им стане навик. Както е известно добрата дума е приятна даже на котката, какво остава за вас? Ще видите, че омразните домашни грижи, могат да станат удоволствие, когато сте уверени, че вашия труд ще бъде оценен от онези, които обичате. Инстанции, инстанции, инстанции… Понякога, за да получите някаква си справка ви се налага , като на приказна героиня да изтъркате десет чифта железни ботуши. Да седите в безкрайна опашка пред затворена врата на чиновнически кабинет – кое може да е по–скучно и неприятно? А нали от този кабинет ще ви изпратят в следващия! И ние до безкрайност отлагаме похода в административните служби. Постарайте се да направите така, че седенето на опашката да не става за вас изгубено време. Вземете със себе си любимото списание, книжка или игра. Може да си вземете таблет или тевтерче и докато чакате да напишете чудесна статия...И ето ви повод да се похвалите, че умеете да използвате всяка минута и винаги да правите нещо полезно, съчетавайки го с приятното. Не е нужно да отлагате за утре или вдруги ден, това, което може да свършите днес. Направете го и се поздравете. Тамянът като аромотерапия и очистващ душевните ни неразположенияТамянът е една от най-древните и най-ценни субстанции за кадене, той е „мозъкът на небето”, символизиращ святост. Традиционно се използва от антични времена като благовоние в Индия, Китай, както и по време на християнски богослужения. Египтяните използвали тамян за приготвянето на подмладяващи маски за лице. Древните китайци се къпели сред дим от тамян, за да пречистят съзнанието и душите си. Смятали тамяна за източник на вдъхновение, защото когато гори, димът му се издига спираловидно нагоре и вярвали, че осигурява директен контакт с божественото. Има едно плато в Оман – Дофар. Местните жители наричат това място храм под открито небе. Тук дърветата плачат с божествени сълзи. Прекрасни гори, в които дърветата излъчват плътен и гъст мирис на тамян, са покрили платото с гъсти корони, запазвайки в своите сенки свещения аромат. Много хилядолетия драгоценната ароматична смола тамян (ливан – така се среща в по-старите преводи на Библията) била единственият източник на доходи за обитателите на изгубените в пустинята селища. Южната част на пустинята, опънала се през целия Арабски полуостров, граничи с оманската провинция Дофар. Именно там, върху каменистото високопланинско плато растат дърветата, за които се разказват легенди. „А когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. И като влязоха в къщата, видяха детето с майка му Мария, паднаха и му се поклониха; отваряйки съкровищата си, принесоха му дарове – злато, ливан и смирна.”-(Матея 2:1, 11) Още в древни времена югозападният район на държавата Оман – Дофар, бил известен като важен център на търговията с тамян. Легендата разказва, че един от тримата мъдреци, които дошли да се поклонят на младенеца Иисус и носейки в дар тамян, е тръгнал именно от Дофар. Днес, когато тамянът не се използва толкова много, в света съществуват само няколко места, където може да се намери. Заради многото мъгли в този район съществува легендата, че тамянът – това е роса, падаща от дърветата. И това не е далеч от истината. В края на март върху дърветата правят нарези. През дъждовния сезон, който започва след това, сок, който много прилича на мляко, се издига по ствола и изтича през нарезите. Арабите го наричат „сълзите на боговете”. Три-четири седмици съхне върху ствола на дърветата, а след това започва времето, когато събират реколтата. От едно дърво събират до 400 г тамян. Местните жители смятат, че димът му гони дявола. Преди всички бедуини в селото живеели благодарение на тамяна. Днес само старците знаят къде растат дърветата и какво трябва да се прави с тях. Векове возели тамяна по суша от Дофар в Южна Арабия, откъдето завивайки на север, пътували покрай Червено море до мястото, където пътят на благовонията се разделял на две. Единият стигал до Египет, а другият отивал на изток – във Вавилон и Сирия. Докато товарът стигне до местоназначението, стойността му се увеличавала шест пъти. Затова египтяните се стремели сами да изминат този път, избягвайки посредниците и дори се опитвали да си донесат млади дръвчета, за да ги засадят в Египет. Първата известна експедиция на египтяните се отправила за благовония около 3 000 години преди раждането на Христос. Това означава, че тамянът като благовоние се използва вече пет хиляди години. В търговските закони на Рамзес III от 1200 г. пр. Хр. се казва, че цветът на благовонията може да бъде от опушено кехлибарен до нефритово зелен, блед като лунна светлина, а всички останали нямат никаква ценност. В древните времена тамянът за оманците бил това, което е нефтът сега – най-важната експортна стока и източник на благосъстояние. Кервани от камили возели благовонната смола в Европа. Търговията с тамян отдавна вече не играе толкова важна роля както в старите времена, но все още над 300 000 дървета на платото Дофар плачат с божествени сълзи. Веднъж пророкът Мохамед казал, че от всичко най-много цени молитвите и приятните ухания. Всеки петък ароматният дим гони злите духове от мюсюлманския свят. Ароматът на тлеещ тамян изпълва храмовете на християни и индуси. От древността той е бил знак на божествена близост. Благодатната му миризма ни напомня, че трябва да издигаме своите дела и мисли като благоуханен жертвен тамян пред всеблагия Бог. Тамянът е ароматна смола от дърво от семейство Бурсерови (Burseraceae), което расте в Източна Африка (Сомалия, Етиопия), на Арабския полуостров и в Индия и Иран. Латинското наименование на това красиво, невисоко дърво или храст с гъста корона и бели или бледорозови цветове е Boswellia sacra. За получаването на тамяна през пролетта в ствола на дървото се прави дълбок надрез, от който започва да изтича млечен сок. На въздуха той се втвърдява в кръгли зърна с кехлибарено жълт до ръждиво-червен цвят и характерен мирис. При стриване се образува прах, който частично се разтваря във вода като образува мътна емулсия с горчив вкус. В етанол смолата се разтваря малко по-добре. При нагряване се размеква и разпространява силен приятен балсамов аромат. Съдържа смоли (50-60%), камед (20-30%), минерални вещества (6-8%), етерични масла (3-7%). Истинският тамян е смолата на дървото Boswellia Carteri. Останалите видове тамян наричатиндийски, йерусалимски, африкански. Другото най-близко по мирис дърво еBoswellia pupurifera, което расте в Сомалия и Етиопия. Неговата смола понякога наричат абисинска. Дървото, което расте в Индия и Персия, е Boswellia Serrata Roxb. и от него добиват индийския тамян. Тамянът (църк.слав. ливан – под това име се среща в Библията) е едно от най-древните благовония. И днес тамянът се използва за кадене от много религиозни конфесии. Издигащият се ароматен дим символизира жертвоприношението пред Небесата. Тамянът се използва в парфюмерията при производството на сапуни, дезодоранти и парфюми, особено мъжки, с източни аромати, и в ароматерапията – най-вече във вид на етерично масло, в хомеопатията, медицината. Учени от американския университет Джон Хопкинс и Йерусалимския Еврейски университет твърдят, че дори малки количества дим от тамян има антидепресивно действие, потискайки страховете и тревогите. Тамян се използва в психотерапията и при медитация. Представлява най-силното средство за защита на аурата, изпълва с енергия и повдига общия тонус, създава чувство на благоденствие и покой. Отстранява безсъницата, нощните страхове, подпомага правилния ритъм на съня. Как лишавайки децата си от близост ги превръщаме в тревожни млади хора.Няма нищо вярно в старата максима, че ще разглезим децата си, ако реагираме на всеки негов плач, държим го на ръце и го оставяме да спи при нас. Ние наричаме първите 12 - 14 месеца "време за носене на бебето". В идеалния случай през тези първи месеци бебето живее в блаженството на топлата прегръдка, успокоявано от постоянния контакт с тялото на майкта или бащата. Растейки, то ще се научи да прекъсва физическия контакт, за да изследва заобикалящия го свят, сигурно, че може да се върне в успокояващата прегръдка винаги, когато има нужда.
Представете си две високи, стройни тъмнокожи жени, които вървят по прашен път. Всяка носи на главата си голямо глинено гърне, пълно с вода. На единия си хълбок крепи огромен вързоп, а на другия - голо бебе. двете оживено обсъждат живота в селото. С грациозно движение едната майка прави нещо, което за нас е цяло изкуство. Извива тялото си наляво и навежда бебето извън пътя, където то бързо се оригва. После ловко го намества обратно на хълбока си. Тя прави всичко това, без да разлее и капка от водата, без да изтърве вързопа и без да изпусне нито една дума от разговора с приятелката си. Бебето се свива в извивката на майчината ръка и заспива доволно.
Разказ за живота в съвременното африканско село.
Гореописаната връзка между детето и майката е толкова силна, че бебето трябва само да мръдне или издаде по - особен звук, и майката знае какво му е необходимо. Разказът разкрива привързаността, каквато "съвременните" родители трудно могат да си представят, че съществува. Но детето има нужда именно от такава близост с майката или бащата. Тази връзка между родител и дете е основата на положителното отношение на детето към себе си и към своето място в света. Констатациите на психотерапевтката Жан Лидлоф в книгата и "Концепция на приемствеността: да дадем възможност на човешката природа да се прояви" подчертават значението на физическата близост за развитието на детето. Описвайки преживяванията си сред племената Йекана и Санема в южноамериканските джунгли, авторката набляга на инстинкта на майките непрекъснато да носят децата си, докато започнат да пълзят, и на естествената нужда на бебетата да бъдат носени постоянно. Тя пише: "Бих се срамувала да призная на индианците, че там от където идвам, жените не се чувстват способни да отглеждат деца, преди да прочетат инстукциите, събрани в книга от някакаъв непознат мъж......Един поглед към милионите жени от третия свят, които са нямали "привилегията" да бъдат научени да НЕ разбират и НЕ се доверяват на децата си, разкрива семейства, живеещи в мир, в които всяко детенад 4 години помага в къщи с желание и умение."
Повечето от нас биха дали всичко за мир в семейството и деца, които с готовност изпълняват домашните си задължения.
Представата, че детето може да се разглези, ако удовлетворяваме естествената му нужда от близост - това, което Лидлоф нарича "да бъдеш в обятия" - би се сторила напълно абсурдна на тези мили обитатели ан джунглата. Всъщност вярно е точно обратното. Бебето се разглезва т.е. бива наранено, ако не е в обятията на майката, бащата или някое от по - големите деца.
Симптомите на модерното "лишаване от обятия" са много и разнообразни, те изцяло липсват в общностите от джунглата, изследвани от Лидлоф. Тя пише: "Може би най - често лишаването от обятия се изразява в дълбоко чувство на безпокойство, тук и сега. Човек се чувства неуравновесен, сякаш нещо липсва; изпитва смътно усещане за загуба, желание за нещо неопределено. Желанието често се свързва с предмет или събитие в обозримото бъдеще; изразено с думи, то би звучало като "Всичко би било наред само ако......" последвано от предложениеза промяна - като притежание на нов костюм, нова кола, повишаване в службата или по - голяма заплата, смяна на работата, възможност за заминаване на почивка или завинаги, или присъствието на жена, съпруг, дете, които да обичаме,а ко още нямаме."
Освен пристрастеността към материалните неща други симптоми на лишаването от обятия, характерни за нашето общество, са честите случаи на наркомания, самоубийства, насилие над деца, тежки престъпления и разводи. Детето има нужда да бъде в обятията на майка си ли на баща си, докато порастне достатъчно, за да започне да изследва света с пълзене или ходене. Именно в прегръдките на родителите си то се научава да изпитва доверие към себе си ли към заобикалящият го свят. Създава си усещането, че съществуването му има смисъл, че има свое място в схемата на нещата, които ще го заобикалят през целия му живот. Тези ранни уроци определят способността му да обича и да бъде обичано, за да създава взаимоотношенияда изпълнява задълженията си в работата и да служи на обществото.
Д-р Д. Елиъм
Усещането да си жена или мъж е заложено в душата ни...Ако сега ви кажа "Здрассссссссти, аз съм кралят на еди коя си държава." Помните ли, бях обещал да се върна към тази тема? "Ай сиктир - ще кажете вие любезно, - не ни пречи да си гледаме хемороидите между ушите." Така ли е? Но ще го кажете, само ако се опитам да ви изпързалям за нещо, което не е вярно, да ви се представя такъв, какъвто вътрешно не съм. Ако обаче видите проснат петкилометров килим и глашатая вика:"Негово величество кралят на еди кое си кралство!", а зад мен пристъпва свитата, следва кортеж от коли, а горе кръжат вертолети със знамена - просто ще сте принудени да станете и да ми се поклоните. Точно като този глашатай пред вас винаги се движи отношението ви към себе си, самоуважението ви, чувството ви за собствено достойнство. Отпред върви външността ви, мимиката ви, осанката ви, вашите чувства, мисли, душевно състояние. Всички те провъзгласят с пълно гърло:" Негово високо превъзходителство работникът от домоуправата на номер 6!" А какво ще стане, ако някой ден най - ненадейно се самооцените като личност? Какво ще стане, ако се държите като лидер? Какво ще стане, ако се почувствате кралски? Не чувам. Казвате, че е "глупаво"? Скъпи мои! Може ли да има нещо по - глупаво от досегашното? Най - глупавото вече ви се е случило. А такова нещо виждали ли сте? Жена, по - точно топчесто съзнание с лунички, но незнайно защо всички мъже я ухажват. Случвало ли ви се е? Защо е така? Защото някой някога я излъгал, че тя е на й- красивата. И тя от глупост повярвала. А сега всички го чувстват! Представете си: ставате сутринта и си казвате, че сте чудесна, чудесен, много чудесна.... Гледате се в огледалото, усмихвате се на себе си с кралска усмивка и с волево усилие се докарвате до състояние на абсолютна сигурност, че сте най - най и направо... Въпрос: при това положение ще си облечете ли каквото падне? Не! Дори ще си спомните къде завряхте преди петдесет години гребена си, когато се ресахте за последен път. Осанката и мимиката ще започнат да се променят. Цялата ви външност ще се промени. Маниерът ви на поведение ще се промени, ще се промени езикът ви. Някакви странни, непривични думи от само себе си ще започнат да изскачат от устата ви, да се нагаждат към новото ви състояние. И ако случайно краката ви са криви, Ваше величество, никой вече няма да го забележи. А дори и да обърне внимание, няма да посмее да се подсмихне. Ако пък не е съвсем тъп, даже ще си окачи обеца на ухото, че вътрешното достойнство е над всякакви физически недостатъци. Защото вие и с криви крака гордо и твърдо ще стоите над своето си: АЗ СЪМ КРАЛ! Така че равнис по кого? По себе си. По най - доброто в себе си, което някога сте зарили дълбоко - дълбоко при мечтите. Ето това ще упражним. Нали? Което се тренира, то се развива.
ПрошкатаЧесто ли си спомняте онези, които са ви засегнали? Изживявате обидата отново , и отново, страдате, възмущавате се - преживявате обидата. И макар че човекът, който ви е засегнал, отдавана е умрял, пак, и пак кипвате дори само от спомена и продължавате да кроите своя план "Барбароса" Мислено вадите въпросния човек от гроба, обличате го, грижовно му изтръсквате пръстта, а после го налагате по мутрата, по мутрата с тухла. Мислено крещите: "Лежиш говедо, и хич не се извиняваш!" А? така ли правите? Нали? Вие сте съдия, вие отсъждате: този е говедо, онзи е мръсница. Вие сте прав, те не са прави - мизерници! Това ли е истината? А какво е "истина"? Истина е това, което аз одобрявам. А какво е "неистина"? Неистина е това, което не одобрявам. Може ли да промените нещо в живота на обидилия ви покойник? А в своя живот искате ли нещо да промените? Дайте да уточним. Какво е обида? "Аз съм добър. А ме нарекоха лош, бяха жестоки с мен, обидиха ме. Не ме оцениха, унижиха ме, присмяха ми се, причиниха ми болка, А аз им желаех доброто.....Гадове!" Горе - долу е така с дребни вариации. Нали трябва логично да обясните? От недоволство спрямо едного, много бързо се получава недоволство от всички. "Наоколо само простаци, това не е живот! Къде е справедливостта? Не вижда ли Бог?" Продължаваме да нижем логическа верига.От недоволството спрямо всички покълва и разцъвтява недоволството спрямо себе си. "Ама и аз съм един - такъв и онакъв! Ако бях умен, ако бях силен - нима щях да го допусна? Така ми се пада. Да върви всичко по дяволите!" Познато ли ви е? Просто започвате да вините, да съдите и мислено да наказвате онзи, който ви е обидил и същевременно се самоизяждате. А желанията ни, когато извират от дълбините на душата, имат способността да се осъществяват. Вашето чувство за вина, вашата омраза към себе си е отрова. И тази отрова първо изяжда душата ви, после отива в тялото - вие се поболявате, ставате инертен, нежизнеспособен. И накрая много лесно може да ви споходи съдбата на засегналия ви. По принцип "каквото повикало, се обадило" Но нали точно от това искате да се избавите? Да или не? Каква е връзката между обидите ви и вашата инвалидност, вашата слепота, вашата спяща интуиция? Ще ви обясня. Само че първо ми отговорете на въпросите: Кой от вас никога не е лъгал? Не, не питам за днес сутринта, а изобщо. Кой вас не е лъгал?Вдигнете мислено ръка. Кой от вас не е чревоугодничил, не си е тъпкал търбуха? Кой от вас не е злословил? Е, не вдигнахте ръка за първия въпрос, така че ви вярвам. Кой от вас не е завиждал? Е, има някои, които никога не завиждат грозно, а само благородно и само понякога. Има ли такива? А на тях искам да задам въпрос: има ли разлика между грозната и благородната, между черната и бялата завист? Ако бяло куче ви ухапе по дясната кълка, а черно - по лявата, от коя страна по не боли? Само дето на черното не му личи толкова мръсотията. Иначе никаква разлика. Значи, уважаеми лъжци, лакомници, клеветници и завистници......... А кой никога не е правил забежки? Нямам предвид спортния смисъл. Ясно ли е? Ясно. Я каква дружинка! Тоест, скъпи мои, никой на никого няма право да се обижда. Всички сме една стока. Но щом искате да сте по - добър, щом сте се взели в ръце, щом сте направили усилие спрямо себе си - значи днес не сте същия както вчера. Днес не сте тоя и тая, които вчера са сгрешили. Вие сте нов човек. Защо за грешка на Маша, трябва да отговаря Даша? Защо за забежка на Коля, да отговаря Толя? Простете на себе си от вчера и се сбогувайте. Тоест какво трябва да се направи? Какво трябва да стори човек, за да стане Победител? Трябва да победи и тези обиди, да победи вътрешния си враг - омразата към врага и омразата към себе си. Когато се самоизяждате, когато наказвате другите, първата жертва е интуицията ви. Тя е нещо деликатно, обича свободата, не се размножава в плен. Трябва и специален душевен микроклимат. А когато у вас се стрелкат злобни мисли, тя се крие. Пък и вие изобщо не се сещате за нея. Значи ще трябва да се прощава. Да се прощава на враговете, на себе си, да се освобождава миналото. Да се прощава и да се освобождава, за да се разчисти място за бъдещето, за обичта, да се пробуди задрямалата ви сила. Да си спомним Октавата! Вие сте сила, вие сте любов, вие умеете да прощавате! Простете на всички в Божието име! Простете на всички в свое име! Ето за това ще поговорим. Става ли? Както винаги, по източен обичай ще подхвана от далеч.................
М.С. Норбеков Вълшебната кухняПРЕДСТАВЕТЕ СИ , че в дома си имате вълшебна кухня. В тази вълшебна кухня, можете да получите всяка храна, от всяко кътче на света в каквото пожелаете количество. Никога не се безпокоите какво ще ядете. Можете да имате на масата си каквото поискате. Вие сте много щедри с храната си; раздавате я на другите безусловно, не защото искате нещо в замяна. Който и да дойде в дома ви, вие го гощавате заради самото удоволствие да споделите трапезата си, и домът ви винаги е пълен с хора, които идват да опитат храната от вълшебната кухня.
Един ден някой чука на вратата ви и държи в ръцете си пица. Вие отваряте вратата, а този човек ви поглежда и казва: "Ей, виждаш ли тази пица? Ще ти я дам, ако ми позволиш да контролирам живота ти, ако просто правиш, каквото ти кажа. Никога няма да гладуваш, защото мога да ти нося пица всеки ден. Просто трябва да бъдеш добър с мен."
Представяте ли си своята реакция? В кухнята си можете да получите същата пица - дори по - хубава. И въпреки това този човек идва при вас и ви предлага храна, АКО правите всичко което той поиска.
Ще се изсмеете и ще отговорите: " Не, благодаря! Не ми трябва храната ти; имам си достатъчно. Можеш да влезеш у дома и да ядеш, колкото поискаш, без да ти искам нищо в замяна. Не си въобразявай, че ще правя, каквото ми кажеш. Никой няма да ме манипулира с храна."
Сега си представете точно обратното. Не сте яли от няколко седмици. Умирате от глад, а нямате пари да си купите храна. Човекът идва при вас с пица и ви казва: "Ей тук има храна. Ще я получиш, ако просто правиш, каквото ти кажа." Усещате аромата и умирате от глад. Решавате да приемете храната и да правите, каквото този човек поиска от вас. Хапвате малко и той заявява: "Ако искаш още, ще получиш, но трябва да продължаваш да правиш, каквото ти кажа."
Днес имате храна, но утре може и да нямате, така че се съгласявате да му се подчинявате срещу храна. Може да се превърнете в роб, заради храната, защото имате нужда от нея, защото ви липсва.
И след известно време у вас се появяват съмнения. Казвате си: " Какво ще правя без моята пица? Не мога да живея без моята пица.Ами ако партньорът ми реши да я даде на някой друг - МОЯТА пица?"
Сега си представете, че вместо за храна, говорим за любов. Сърцето ви е преизпълнено с обич. Изпитвате любов не само към себе си, но и към целия свят. Обичате толкова много, че не ви е необходима ничия любов. Давате любовта си безусловно, без АКО. Вие сте милионер в любовта, а някой почуква на вратата ви и казва:"Ей, нося ти любов. Ще я получиш, ако просто правиш, каквото поискам."
Как ще реагирате, когато сте преизпълнени с любов? Ще се изсмеете и ще отвърнете:" Благодаря, но любовта ти не ми е нужна. Имам същата любов тук, в сърцето си, дори по - силна и по - хубава, и я дарявам безусловно."
Но какво ще стане, ако жадувате за любов, ако в сърцето ви липсва любов и някой дойде и ви каже:" Искаш ли малко любов? Ще получиш любовта ми, ако просто правиш, каквото поискам от теб."
Ако копнеете за любов и вкусите от нея, ще правите каквото можете, за да я получите. Потребността ви може да е толкова силна, че да отдадете цялата си душа за малко внимание.
Онова, което ви прави щастливи, е любовта която извира от самите вас. И ако сте щедри на любов, всички ще ви обичат. Ако сте щедри, никога няма да бъдете самотни. Ако сте егоисти, винаги ще сте сами и вината ще е изцяло ваша. Не егоизмът, а вашата щедрост ще отвори всички врати.
Егоизмът е следствие от нищетата в сърцето, от убеждението, че любовта е в ограничени количества. Превръщаме се в егоисти, когато смятаме, че утре може да нямаме пица. Но когато знаем, че сърцето ни е вълшебна кухня, винаги сме щедри и любовта ни е безусловна.
Дон Мигел Руис Кой съм аз? Много умен въпрос: Искате ли да изживеете целият си живот като всички?Кажете, моля ви , знаете ли японски?Ако не, сред японците вие сте чужд, ненормален.А знаете ли вълчи език? Значи сред вълците също сте чужд. Вълкът от гледна точка на човека е никакво създание, но сред животните е много развито същество, защото има голям мозък. Всичко е относително. Кой е нормален човек?Какво означава "норма"? Това са общоприетите рамки на поведение, създадени за лесно ориентиране в околния свят. Това е сбор от общоизвестни факти и знания, внедрени във всяка средностатистическа глава. Значи "нормата" е реализация на човешкия мързел: да не мислиш, да действаш като робот, да постъпваш като всички. Когато един човек лъже, това се нарича "лъжа", когато друг повтаря лъжата му, това се нарича "цитат". Когато всички повторят лъжата, това се нарича "общоизвестен факт". Когато лъжата се преподава в училище, а след това във Вуза, това се нарича "висше образование". Когато лъжата става всеобща, тя се нарича "знание". А какво е геният? От гледна точка на нормалния човек, той е ненормален. Той мисли по различен начин, приема света по различен начин, постъпва по различен начин. Геният е същински шизофреник, но в реализиран вид. А какво е шизофреникът? Той е болен човек. Знаете ли, че Наполеон е бил епилептик? Достоевски е бил епилептик. Петър | е бил епилептик. Болни хора! А какво е нормалният ,здрав човек от гледна точка на психиатрията? Това е човек, който с нищо не се отличава от мнозинството. А какво е мнозинството, масата, тълпата? Мнозинството гледа към звездите през нечий задник? Извинете ме за мекия израз. Но една Личност изцяло променя съзнанието на тълпата на милионите хора. А милионите хора се борят за място под слънцето и се опитват да изядат личността. Съществуват градски маси, селски маси, трудещи се маси...... Ако кажа Достоевски маси - усещате ли абсурда? Или тълпа от шекспировци? Шекспир не е маса, не е количество. Шекспир е качество! Масата е грамадна тълпа, безлични същества, която отхвърля всичко, което самата тя не знае и не умее. Кой ги помни тези нормални хора, кой ги помни тези късове месо с паспорти? Скъпи мои светът е баница. Пияницата мисли, че пие като всички други. И е прав - защото е заобиколен от същите такива пияници. Подобието се стреми към подобното си и във всичко вижда подобното. Интересите на еснафа изцяло се вместват в рамките между "орбит" и "памперс". Защо средностатистическия човек използва само 2-3 процента от мозъка си? Защото за едното плюскане и спане повече не са му нужни. Еснафът си казва за гениите: "Не може да бъде! Не си го представям, значи няма такова нещо." Човекът е като водата: тече към ниското. Съществува понятието за "аза" или „егото„ . Около това „его„ - ненаситният ни „аз„ - се въртят всички интереси на петосетивниците. Около своето „его„ петосетивникът гради свой морал, свои закони и дори своя религия. Ако по рождение си сред вълци, не е възможно да станеш човек. Вие ще станете същият вълк, каквито са заобикалящите ви. Ами геният? Той не е ли от същата глутница? Да , разбира се. Но при геният си казва думата неговата природна аномалия, неговата дарба, която като вродена болест му диктува индивидуални правила на играта, правила на живота. В това е вътрешния им зов. У вас също го има този вътрешен зов, този вътрешен стремеж. Има го у всекиго. Само че при вас, той е по - слаб от колкото при гения. Засега. Този стремеж може да се развие! Искате ли да го развиете, да го засилите, това е въпросът. Ако сте готованци лапачи - пътищата ни се разделят. Ако ви е по - приятно да живеете с тълпата - прав ви път. Но, ако чувствате желание, влечение, повик.......
Кака да направим така, че вие, скъпи мои, да се измъкнете от този плен на тълпата, от тази ограниченост на възприятието? Как да направим така, че вие да станете човек от световен мащаб. да мислите, да чувствате, да живеете с целия свят, а не с гламавата Маша от домсъвета? Как да стане? Как?
Просветените казват:“Опознавайки себе си, опознаваш Бог." Курсистите често ме питат за проблемите на целокупното човечество. В такива случаи им отговарям: Попитайте за СЕБЕ СИ! Първо се запознайте със СЕБЕ СИ, опознайте СЕБЕ СИ, после се занимавайте с човечеството.
А вие имате отговори на всички въпроси, гении мои! Да опознаеш себе си..... Не че е трудно, това е кошмарно тежко!(нарочно ви обърквам) Вие активно се интересувате от проблеми на роднини, познати, съседи: кой от какво боледува, каква заплата взима, с кого живее. Вие искате да спасите цялото човечество. А това е първият признак, че бягате от самите себе си, от собствените си проблеми. Готов сте с години да учите някаква физика - математика, чужд език, философия или нещо друго. Но когато опира до опознаване на самия себе си - това ви плаши. И намирате всякакви предлози, за да го избегнете. Прикривате се с любознателност, вглъбявате се в какво ли не, само и само да сте зает с нещо, да избягате от самия себе си. Само и само да отложите за после най - важното - опознаването на самия себе си. Още след първите 15-20 минути на самоопознаването чувствате у себе си вътрешна бариера, нараства вътрешната ви съпротива. И оттам насетне с нарастваща сила усещате скука, апатия, подтиснатост, нежелание да останете в състояние на самоопознаване. Това също е закономерност! Вие се БОИТЕ да се срещнете с изживените години. Вие се БОИТЕ да откриете в себе си престъпник, престъпничка. Вие се БОИТЕ да се срещнете лице в лице с този дявол, този сатана - със самия себе си. (нарочно преувеличавам) Истината винаги е тежка. Или не винаги? Когато човек се бои, той е пасивен спряма самия себе си, той бездейства. Когато човек се бои, той е агресивен към онези, които действат. За да подминете ларвизацията, какавидизирането, за да станете пеперуда, трябва да го пожелаете. Много силно да го пожелаете! Да го пожелаете с всяка фибра на душата си. И да се влюбите в това, което искате. Да действате, да се трудите, т.е. да се самоопознавате!!! Вие можете да се програмирате, да се препрограмирате. Да се препрограмирате така, че да добиете свобода Трябва да погледнете към себе си. Трябва да се заемете със себе си. Трябва да разберете КОЙ сте и ЗАЩО сте. Попитайте себе си: КОЙ съм? ЗАЩО съм? Обърнете внимание, това са въпроси, които мъчат човека от векове. Защо сте жена или мъж? Защо сте се родили точно тази година на тази дата, точно в тази стая? Защо сте дете точно на тези родители? Защо мислите по един начин? Защо мислите по друг начин? Защо в един случай се радвате? Защо в друг случай тъгувате? Как става така, че в една ситуация сте уплашен? Как става така, че в друга ситуация сте горд? От къде знаете, че нещо е правилно, а друго е неправилно? Когато започнем да вникваме в такива въпроси, много от старите ни страдания се изпаряват. И се появяват нови. Но сега вече знаете какво да правите. Когато знаем какво е тъгата - тъгата изчезва. Когато знаем какво е страхът - страхът изчезва. Когато знаем какво е гордостта - гордостта изчезва. Изниква естественият въпрос: Какво остава тогава? Остава зърното на човека, остава Личността. Човек се освобождава от условностите, от оковите, от тези връзки и нишки, които опасват мислите му, диктуват поведението му. И той внезапно се чувства ЖИВ. Той ненадейно осъзнава, че ЖИВЕЕ. И вижда изведнъж: наоколо се движат само сенки. Сенки, които могат да ти направят синина. Сенки, които могат да ти причинят болка. Сенки, които могат да те прегазят. Безлика разлюляна тълпа от роботи. А вие виждате предопределението на всеки човек. Вие знаете предварително какво ще направи този човек, какво ще каже...... Човек, който притежава пълния асортимент от чувства, съзира цялата абсурдност на света. Това е театър на абсурда, където всяка кукла мисли, че живее. Шестото чувство, не е излишна способност, не е случаен талант. То е необходимост. А особено седмото чувство. Щом започнете да отговаряте на своите "защо", изведнъж се замисляте, за някаква Велика Относителност, за някаква Велика Пустота. Времето няма начало, времето няма край. времето няма поток. Всичко в живота става по спирала. Понякога, докато сме в извивка на спиралата, почти непосредствено се доближаваме до следващата. В този момент извивките внезапно се докосват. И ние чувстваме изведнъж: това вече се е случвало. Сега този човек ще каже еди какво си, сега ще се случи еди - що си. Ние го ВИЖДАМЕ, ЧУВСТВАМЕ, ЗНАЕМ го. Защо? Защото в този миг все още няма пълно изтриване от паметта. ...................................................................................................
М. Норбеков Стълбата на успехаКАК ДА ИЗЯДЕМ СЛОН!? „Как да изядем слона“ или разбиването на сложната задача на прости етапи един от най-често срещаните подходи за разработване на план за постигане на целта. Понякога може да бъдем изправени пред голяма, много тежка за нас задача, която да доведе до обезкуражаване. Но трябва да я направим така или иначе. Как? Ако задачата е огромна като слон е необходимо да бъде разбита на малко прости стъпки, с които вие можете да се справите. Другото име на този метод е „Стълбата на успеха“ Затова на въпроса „Как се яде слон?“, най – добрият отговор е: „Само на части“, при това достатъчно малки, за да могат да бъдат изядени наведнъж. Всяка голяма цел изглежда недостижима, само до тогава, докато не започнем да я разделяме на части. Яденето на слона, може да се организира по два начина. Първият начин е, да се планира „яденето“ от хобота до опашката. Например, когато пишете доклад, започвате с неговото име, преди заключението. Вторият начин е, яденето да започне в произволен ред, като се започне с леки и вкусни парчета. Този метод носи названието „швейцарско сирене“, дупките които „тормозят“ докато останат само отворите. Например, вие знаете точно какво трябва да съдържа основната част на доклада и започвате именно с тази част. ПРИМЕР 1 Например, дошло е време да се изнесете от дома на родителите си, в собствена квартира: това ви звучи ужасно, но ако вземете лист хартия, на който да напишете всички прости стъпки, то те ще се окажат, най – много четири. С малко повече подзадачи, а именно...... Първо: Необходимо е да се изчисти квартирата, в която ще се местите. Добре, квартирата има балкон, стая и кухня. Да се изчисти балкона – 3 часа, ще се направи утре, да се разчисти стаята, остава за събота, да се въведе в ред кухнята – там работата не е много до неделя на обяд трябва да се приключи. Добре, всичко това звучи реално. Второ: Да се направи ремонт. Три точки: проект, ремонтна бригада и вещите. Проекта мога да го нарисувам сам, това ми е любимо и го умея. Как да осъществя ремонта – това не стои като въпрос, или ще намеря майстори чрез интернет или ще помоля приятели да ми препоръчат някого. Вещите: ще преценя, кои са стари и ненужни, кои ще взема, ще се посъветвам с приятел за останалото и ще преценя кое ми харесва. И така по тази точка, също всичко е решено. Трето: превоза, тук има два пункта – кола и помощници. Транспорт се намира лесно по интернет, а като помощници могат да помогнат приятелите. Да помогнат? Ще помогнат. Последно, да се изчисли точната сума и да се съберат парите. Е, парите не са проблем, парите ги имаме. И така всичко е решено: Всичко , което ви е нужно е лист хартия и да разбиете голямата задача на етапи. ВТОРИ ПРИМЕР Например: Искам да стана гражданин на Франция и да заживея в собствен дом на юг. Това е далечна цел и е необходимо да бъде разбита на максимално конкретни задачи. Какви? Първо е необходимо да се научи френски, задачата е ясна, но е по в страни. Останалата верига от етапи е дълга и много творческа. Ето какъв вид би могла да има: - Влезте в Интернет - Намерете хора, които са се заселили с цел обучение във Франция - Установете кореспонденция с тях, съберете точните контакти, които да ви донесат необходимата информация - Събиране на необходимите документи - Дайте изпити, за да получите необходимите сертификати за езика - Възможно е да се изисква още нещо – но като резултат да попаднете във Франция, като студент. - Вече във Франция, отново потърси контакт - Получаване на разрешение за пребиваване – варианти има много - Ставате гражданин на Франция - Намирате си работа - Развивате бизнес - Купувате си дом Най – главното първата стъпка. В дадения пример да се влезе в интернет и да се намери нужната информация. Нямаш интернет? Днес вече е лесно да поправиш този пропуск. А има и приятели и интернет – кафе. Главното – започнете с първата стъпка и я докарайте до край. Следващите стъпки може и да те плашат , петата или седмата, но няма смисъл да седиш и да се страхуваш за тях, след като не си започнал от първата стъпка и не си я изпълнил до край. Хубавото на този ред е, че изпълнението на всяка нова стъпка не просто те приближава до целта, но ти носи нови опитности и увереност. Да сега това може да те затруднява, но ти вървиш напред и в следващата стъпка вече ще си друг. Смелост и интерес – или страхове и изживяванияМъжът – това е смелост, спокойствие, увереност, любопитство, интерес и нагласа за развитие. Жената – това е страхове, тревоги, преживелици, опасения и грижа за безопасността. Мъжката стратегия – да продължаваш напред, да търсиш новото, да си разузнавач, да се развиваш, желание да си пръв, да победиш! Женската стратегия е консервативна, за нея е важно за запази постигнатото, тя предпочита да не е първа, а зад първия. За мъжа е интересно да придобие новото, жената се бои да не загуби това, което има. За мъжете е привлекателно конструктивната напрежение, водещо го към победа, жената предпочита разпуснатия комфорт. Възможно е заради това мъжът да цени свободата и постиженията, а жената да избира по-скоро домашния уют и комфортът, на който е свикнала. Тъй като да се тревожи за жената е естествено, за нея естественото предположение е, че и другите хора живеят в страх. А именно – те с лекота приписват на мъжете страх там, където мъжете по никакъв начин не предполагат. Не следва да се приемат за чиста монета женските предположения – „вие се боите от умните жени“, „страхувате се от независимите жени“ и други такива. Всяко предпочитание не в полза на дадена жена навярно ще бъде интерпретирано като ваш страх, плахост или неувереност в себе си. На вас ви харесват млади жени? – значи се страхувате от зрели жени. Обичате домакините, умеещи да създават домашен уют? – значи се боите от уверените в себе си, независими, самодостатъчни жени. Вие сте слабак. Експериментът на на Фил Зимбардо: Страх и Любопитство Филип Зимбардо, в рамките на изследванията на половите различия, провел експеримент показващ многократно по-голяма склонност на девойките към страх, а на юношите – към любопитство.
Експериментът на на Фил Зимбардо: Страх и Любопитство
Филип Зимбардо, в рамките на изследванията на половите различия, провел показателен експеримент. В него взели участие студенти, изучаващи психология отличаващи се с достатъчно висок интелект и уравновесеност в разсъжденията. Ето в какво се състоял експериментът. „Изследваните лица били помолени да си представят, че са родители на детенце, което те „държат“ на ръце. На половината студенти било предложено да изберат име на детето от списък, съдържащ три женски имена, а на другата половина да изберат име от три мъжки. (Студентите във всяка група били в неведение относно това какъв избор е бил предложен на колегите им от другата група.) Неочаквано в аудиторията, в която се намирали изследваните, се появил брадат непознат с много ярка и красива музикална кутийка, в която имало забавен клоун, който внезапно изскачал от нея. Детенцето, носено на ръце от студентите внимателно „наблюдавало“ как чичкото навива играчката и „слушало“ нейната успокояваща мелодия. Но ето че настъпил момент, когато музиката рязко прекъснала и клоунът изскочил от кутията. След случката на всеки „родител“ бил зададен следния въпрос: “Каква беше реакцията на вашето детенце на случилото се?“ От предложените в списък варианти на отговори болшинството изпрали „потресен(а)“, независимо от пола на детенцето им. Но най-интересното станало, когато „студентите-родители“ посочили последващите реакции на своя малчуган. В пъти по-голяма част от девойки, отколкото младежи посочили реакцията на своето детенце като „страх“, и също така по-голяма част от юноши, отколкото девойки, видели в очите на детето „любопитство!“ ЕгоизъмЕгоизъм, отношение, в което човек мисли (само или предимно) за своите лични интереси и изгоди, а за интереса на другите не мисли ( или мисли в краен случай). Всичко, което е свързано с него, представлява голям интерес. Често названието „егоист” се използва като отрицателен етикет, показващ негативно отношение към лицето, без основателна причина. В съвременната култура, егоизмът се смята за естествена, но не особено красива човешка проява, ето защо, много егоистични постъпки хората обичат да представят не като егоизъм, а като възвишени действия и решения. На първо място става дума за любов. Любовта не винаги е егоистична, но зад разпространените схващания за „любов” стоят предимно егоистични мотиви. Винаги ли хората са егоисти? – Не. Хора различни, постъпки разни. Действията на много хора, не са точно егоистични, тъй като в своята същност те са импулсивни и автоматични и дори да ги прави, човек не мисли за своите интереси и ползи, просто защото в този момент, той не мисли за нищо. Вятърът не е егоист, както и постъпките на много момичета, тъй като те могат да бъдат определени като вятърничави. Но да се твърди, че всеки мислещ човек се грижи само за себе си, също няма основание. Всичко е много интересно и относително...... Поставянето на личния интерес над този на другите, ако това е автоматична реакция, това все още не е егоизъм. Ако към този приоритет е подходено необмислено, случайно то не е свързано с нас, а с това, че понякога се случва. Това е моментно поведение, а не личностна черта. За човека е важно, не толкова какво се случва с него, а как му се отразява това което прави. Ако човек си позволи да подреди приоритетите си така, че неговите интереси да са за сметка на някой друг и поддържа този ред, това вече е личностна черта, това е егоизъм. Егоизъм бори егоизмът. Два от типажите са Паразита и Потребителя – и двете са егоистични поведения, но отношението към тях е различно. Потребителят – това е егоист, който се интересува само от себе си и се грижи само за себе си, но той живее сам и всичко си е за негова сметка, което снема от него много от моралните претенции. Много от тези Потребители са много симпатични и уважавани хора, носещи на хората и обществото големи ползи. Най-често това се случва, когато егоизъм е под формата на рационален егоизъм. Основните претенции свързани с егоизма са свързани с егоиста тип Паразит – човек, за когото е нормално да се грижи за себе си за чужда сметка. В този случай егоизмът се превръща в непривлекателен спектакъл: при възникнало натрупване в един момент е виновен всеки, който е удобен, в центъра на вниманието е той, а другите изобщо не съществуват. Противоположността на егоизма не е алтруизма , позицията на Твореца, когато човек се грижи освен за себе си и за другите. Егоизмът може да бъде рационален и ирационален без мисъл. В първия случай егоиста оценява възможните последствия от своите постъпки и действа целесъобразно. Във втория случай егоиста действа импулсивно и недалновидно. Ирационалния егоист , без мисъл е зрелище смешно и печално. Ако му се наложи да се качи в метрото, той се стреми да заеме цялата врата, без да се интересува за останалите. Достигайки до крайната спирка, ще се възмути искрено, ако някой друг препречи изхода ( впрочем, точно така както той го е направил по – рано ) Зад този тип егоизъм стои егоцентризма – неумението да разбира и да се поставя в ситуациите от страната на другия човек. Рационалният егоист не винаги предизвиква симпатия, но обикновено предизвиква уважение. Този човек осъзнава кога, за какво и защо пренебрегва благото на другия заради своето. Той осъзнава, че неговата сила, доброта, морал и етика не достигат в дадената ситуация „за всички”. За това , осъзнавайки лошото, което причинява, се фокусира върху себе си и своите близки. Съвестта не го мъчи , сънят му е спокоен и не го мъчат кошмари. Морално – етичните принципи са необходими за възпитаването на рационалния егоист. На импулсивния егоист да се говори за етика е безполезно, той първо трябва да бъде научен да вижда себе си от трето лица. Това, между другото, може да бъде достатъчно. Другият вариант е просто да бъде научен да се държи прилично. Да предположим, че той ще продължава да действа без мисъл, но ще се държи много по – добре. Егоизмът не е най – доброто човешко качество, но ако не се вземат под внимание на – екстремните варианти ( егоиста Паразит) - не е и лошо. В сравнение с безсмисленото съществуване, когато хората не мислят и не могат да се погрижат дори за себе си , разумният егоизъм е по – привлекателна и даже доста прилична позиция. Помислете – полезно е да се погрижите за себе си правилно. В същото време разумният егоизъм не е последното ниво на развитието на личността, то има своите ограничения. Ако сте се научили да живеете като разумен егоист, заинтересувайте се от позицията на Твореца – в това има много плюсове. ЛЮБОВТА КЪМ СЕБЕ СИ, ЕГОИЗМА И ЛЮБОВТА КЪМ ДРУГИТЕ Любовта към себе си, това не е егоизъм. Ако човек мисли и се грижи за другите то любовта му към себе си не е свързана с егоизма, за него е лесно и естествено да обича както себе си, така и другите. Реалността , обаче е такава, че в основата на всяко развитие на любов към себе, поне на първо време става по – егоистично , когато основния фокус е върху отдаването на своя/та любим/а. Тук любовта към себе си и към другите е свързана. Този който не обича себе си е неспособен да обича и другите. Любовта към другите е богата и пълноценна, когато човек умее да обича себе си и обратно: любовта към себе си е съвършена, когато се допълва от опита на любовта към другите. Само когато се научи да обича другите, човек започва да обича себе си не сляпо и криворазбрано , а внимателно и разумно. Основи на ревносттаЗабележителният австрийски етолог ( етология - наука за поведението на животните) Конрад Лоренц, написал забележителната книга "Агресия", в която става въпрос не толкова за агресията, колкото за различните типове поведения и дори чувства. В предисловието, автора предупреждава, че не трябва да се правят аналогии между животинското и човешкото поведение, но ние все пак ще ги вземем под внимание. Ето ги и любовта, приятелството и ревността....Да, ревност. Знаете, как някои животни прогонват самците от своите партньори. Шимпанзето, например, е в състояние, дори да прогони малките си, ако не приличат на него или не миришат така..... Птички, рибки, дори бълхичките...И при тях - Шекспир, Молиер, Бомарше и Лопе де Вега , взети заедно. Шекспир всъщност ще го зачеркнем. Дездемона е удушена от Отело не толкова от ревност , а от обида, че е бил излъган от коварния Яго, независимо от това венецианския мавър остава символ на благородната ревност, тъй като при другите автори ревнивците изглеждат в повечето случаи смешни.
Човекът до неотдавна е бил много близо до животинския свят, така че има шанс ревнивото поведение да не е прищявка или проблем на мозъка, нещо много по - дълбоко. Естественият подбор не винаги работи така, както се приема - оцелява най - силния. Основното в подбора е да се съхрани генетическия материал в потомството. Основно да се размножи. Подобно на животните и при човешкия начин на размножаване има два основни варианта това да се осъществи. Първият - да оплоди, който му попадне при всеки удобен случай. Вторият - да отделя време не за преследване, а за охрана на избраната женска от други самци. Разбира се, чист вид на двата варианта не съществува, но като цяло е трудно да се съчетаят и едното и другото. Поради отделеното време за търсене на нови връзки, първия тип не успява да отдели време за пазене, но от това не следва, че верния мъж е много ревнив. Допълнително свидетелство за естествената природа на ревността се явява и нейната неуправляемост. Разумът е сравнително млад, на фона на еволюцията, ето защо все още не се е затвърдило умението да управлява древните мъдри инстинкти в помощ на съзнателната воля. Единици са тези и то напреднали езотерици и духовни учители, които са в състояние да предизвикват и да прекратяват желаните чувства по свое желание, обикновено зад израза " владея своите чувства" се крие единствено способността, да скърцаш със зъби или да се въздържаш от демонстрация на преживяното. Ако ревността я има, можеш да я изразяваш или да не я изразяваш, но не можеш да се скриеш от нея.
Така че, класикът на научния комунизъм Ф. Енгелс, се е заблуждавал в идеалистическите си представи за общи жени. При него явно е било развито поведението от първия от описаните типове поведение - донжуанското. Развиването на идеята за общи жени е просто венец в развитието на човешките отношения. Той не е помислил за Отеловското в човека. Съществували са и съществуват различни видове семейства и комуни, но не като правило, а само на доброволни начала. Съществуват такива отношения и при животните, така че не може да се каже, че такъв тип семейства са ненормални. По - скоро е малко разпространен вариант на нормата.
Рано е за ревнивците да си правят извод от подобни материали и да дават сила на своята отеловска същност, тъй като нещо, което е естествено в природата , не е безобразно. В първия случай - не всичко което е естествено в природата се допуска и в обществото. Много често се налага да се сдържаме, понякога силно да се сдържаме и само в краен случай сконфузено да се извиним. Да и то не винаги успешно... Във втория случай всичко е добре, когато е с мярка. Да, доза мъжка ревност помага на жената да се убеди, че мъжа я припознава като своя, че тя му е мила, че е готов да я защити от посегателството на готови за потомство самци и така нататък. Но израждането на ревността до вариант, в който е нужен психиатър е скучен и противен.
Освен това, дори средно интелигентна жена, може да заблуди умен мъж. Не знам защо така се получава , но в стремежа да постигнат своето, дамите са в състояние да преминат бариери със забележителни висоти и сложности. Препращам съмняващите се към "Хиляда и една нощ". Слушайки и наблюдавайки хората, мога да заявя, че към този момент жените не само не са изгубили своята хитрост, но са я и усъвършенствали. До степен, в която измаменият рогоносец, дори се оказва виновен.
Ако се върнем към животните, трябва да съобразим, че ако разглеждаме ревността като инстиктивно поведение, едва ли то трябва да се задейства в момента на съвкуплението с предмета на ухажване, тогава вече е късно. Трябва да има други по - меки, предупреждаващи , пускови механизми. При някои птици, строящи гнезда близо едно до друго, пусков механизъм може да бъде приближаването на произволен самец до определено разстояние. А у стадните и стайните? При човека например? Докосване? Намигване? Интимни намеци? Всичко това може да бъде много разнообразно и в същото време много индивидуално. Преди всичко защото хората не са животни.
Като отключващ подобен механизъм , може да служи сексуалното поведение. В определени култури, дадено поведение на човек може да се определи като сексуално. Даже не е задължително да е сексуално, а да е просто предизвикващо, привличащо внимание, проявено от или към обекта. Съответно и произтичащата от тази ситуация агресия, като противодействие е насочена към инициатора. Често срещано. Но когато мъжът не може да се накара на по - силния или на стоящия на по - високо положение съперник, се кара на жената, за това, че тя "кокетничи", "държи се нескромно" или "дава повод". Или напротив, когато няма влияние над нея, да си го изкарва на околните.
(Това, впрочем, се отнася не към ревността, а към психологичната защита - изместване)
От това не следва, че ако жената не дава причина на мъжа за ревност, тя може да я избегне. Щом съществува такава потребност тя трябва да се удовлетвори. Такъв е физиологичния закон...Това означава, че колкото по - малко поводи за ревност има ревнивеца, той толкова повече започва да ги търси. И напълно възможно е в един момент да започне да ревнува дори от стълбата, ако няма от кого друг. Освобождаването на удовлетворяването на желанието може да бъде многократно по - бурно.
От казаното до тук може да се изведе един практически съвет, който смело може да се даде на жените на ревниви мъже: има смисъл внимателно да се стимулира и насочва мъжката ревност, към обекти, които са "безопасни" - певци, актьори, спортисти. Бъдете внимателни, тъй като виждайки интереса на жена си към определен обект, мъжа може да започне да му подражава, при това по начин, който съвсем да не се нрави на жената. Ако всичко бъде направено добре, правилно и с мярка, нуждата от ревност на мъжа може да бъде удовлетворена и няма как да пострадат невинни хора заподозрени като "опасни".
Тъй като, ревността зависи от реалната опасност за получаване на "чуждо потомство" (инстинкта не познава контрацепцията) в различните култури съществуват различни забрани на жените да контактуват с различни мъже. Някъде по - леки, някъде много строги. В някои мюсюлмански страни, например, се счита за нормално жената след брака си да не вижда никакъв мъж освен своя. Дори не отговаря на телефона, защото отсреща може да се обажда мъж. В някои страни в Африка, все още се практикува генитално осакатяване на жени в детството. Така е най - надеждно.
Добре е да се знае, че има два типа ревност: някои мъже могат да простят случайна връзка на жената, но не могат да понесат мисълта за постоянен любовник, който се явява потенциална конкуренция. Други обратно, ще уважат и приемат спокойно факта, за любовно увлечение, но ще приемат остро повърхностното поведение, което според тях омаловажава тайнството на любовта, преминаващо в интимно споделяне на съпружеската спалня.
Няколко думи за женската ревност. При дамите инстинктите за възпроизводство са малко по - различни. Намирайки мъжкаря, тя се опитва да го задържи на разстояние по - дълго, за да може да пази и храни семейството. Разбира се, страничните самки, предизвикват страх за семейното благополучие и съответно предизвикват реакция у жената да пази своя мъжки и да не го пуска никъде.
Със сигурност можем да кажем, че у почти всеки мъж ще се появи ревниво безпокойство, ако забележат в очите на любимата си възхищение към друг мъж. Мили дами, колкото и глупаво да звучи, вашият мъж трябва да има безрезервното ви възхищение. За него е важно да знае и да вижда, че в него вие сте намерили най - добрия избор за мъж. Това не е вредно, а дори полезно - от време на време да показвате възхищението си от него, което е много важно за неговите постижения. Същото може да се каже и за мъжете. Жената се нуждае да вижда и усеща вашето обожание и преклонение. Възхищавайте се един на друг. Може да се каже, че това е едно от условията за щастливо семейство. Най - важното - това е щастието, нали?
Автоагресия, самонараняванеАвтоагресия - разновидност на агресивното поведение, при което враждебното действие, по каквито и да е причини ( основно социални - когато обектът, причинил агресията е недосегаем, прекалено силен - някак неуязвим) не може да бъде обърнато към дразнещия обект и потърпевшия го насочва към себе си. Автоагресията се проявява, като склонност към самоунижение, самобичуване, понякога - в нанасяне на физически наранявания ( например т. нар. трихотиломания - неконтролируемо желание за скубане на косми от тялото.) , в особено тежките случаи - в опити за самоубийство, характерни за лица страдащи от тежки невротични или депресивни разстройства. Автоагресията като навик се преживява като неправилно, лошо поведение, което не е заложено в човешката природа. В първата година от живота си децата не се оправдават и не преживяват своите грешки, те се учат на това в последствие. В определен период от живота на детето се формира рефлексията ( термин в психологията, означаващ самоанализ на собствените мисли и преживявания. Това е процес, при който човек опознава своите вътрешни психически състояния. Индивидът размишлява върху онова, което се случва в неговото съзнание. Думата идва от латинската дума reflexio, което означава "отражение", "обръщане назад".) То започва да оценява своето поведение, кое в него е добро и кое лошо. Своето неправилно поведение, детето се опитва да премахне, като използва най - познантите му и понятни начини, копирани от родителите - възпитание чрез наказание. то започва само да се наказва и да се ругае за своите неправилни постъпки и грешки. С течение на времето, това самообразование се превръща в навик. Самонаказанието в никакъв случай не може да се определи като ефективен метод за самовъзпитание. То задвижва ненужни негативни емоции, които отвличат чрез действие опита за преживяване. И вместо да се работи по преработване на грешката, се изпада в емоционални разстройства и самоизяждане.
САМОНАРАНЯВАНЕ
Самонараняването е умишлено самонанасяне на телесни рани, които са видими повече от няколко минути, обикновено с цел автоагресия. Варианта на "Грешното поведение" ( в терапевтични техники)
ВИДОВЕ САМОНАРАНЯВАНЕ
Значително самонараняване (major self-mutilation) - е рядко действие, като енуклеация (отстраняване) на окото, кастрация, ампутация на крайници. Най-често това е признак на съпътстваща психоза (остър психотичен епизод, шизофрения, мания, депресия), остра интоксикация с алкохол или наркотици, транссексуализма. Обяснението за подобно поведение при пациентите, обикновено носи религиозен и/или сексуален характер - например, желанието да бъде от другия пол или привързаността към библейски текстове, които се отнасят до наказание - издиране на очите на грешника, отрязване на ръката на крадеца или кастрация в името на Господ.
Стереотипно самонараняване ( stereotipic self ) - монотонно повтаряне на ритмични действия, например, когато човек се бие по главата, по ръцете, по краката , хапе се. Обикновено не е възможно да се идентифицира символично значение или смислеността в такова поведение. Най-често се среща при хора с умерено до тежко забавяне на развитието, както при аутизъм и синдром на Турет.
Повърхностно/ умерено самонараняване ( moderate ) - най-често срещаният тип на самонараняване и се среща в целия свят и във всички слоеве на обществото. Обикновено започва в юношеска възраст и включва дейности като издърпване на косата, драскане на кожата, гризане на нокти, които се отнасят към компулсивния подтип. Отстраняване на кожата, рязане, изгаряне, вкарване на игли, счупване на костите и предотвратяване на зарастване на рани, които са епизодични (епизодично) и повтарящи се (повтарящи се) подтипове. Периодично рязане и изгаряне на кожата е най - честото проявление на самонараняващо поведение, такова като гранично, имитиращо и антисоциално разстройство на личността, посттравматичен синдром, дисоциативни и хранителни разстройства.
ЗА МИТОВЕТЕ
- Това е провалил се опит за самоубийство
Съвсем неоснователно. Разбира се, сред хората които се самонараняват, опитите за самоубийство са повече. Но дори тези които правят такива опити, правят разлика, кога целта е да се самонарани и кога да направи опит за самоубийство. А други напротив, никога не са се замисляли сериозно за самоубийство. Самонараняването е опит за справяне с емоционалното и психическото напрежение, а не опит на се прекрати живота.
- Хората които си нанасят рани, са психично болни и трябва да бъдат настанени в психиатрия, тъй като са опасни за околните.
Първото самонараняване е много лично. За това обикновено не знае никой освен самия човек. В някои случаи знаят най - близките приятели. Самата цел е опит да се справи сам със своята емоция, болка, чувства. Другите хора нямат никакво участие в това. Що се отнася до "лудите" - да, понякога хората с психични проблеми (като посттравматичен стресов синдром, или гранично личностно разстройство) причиняват вреда на себе си. Психологичните проблеми, не означават автоматично психично заболяване и от там в болница.
- Хората така се опитват да привлекат внимание
Естествено болшинството от хората, които се самонараняват имат дефицит в получаването на внимание, любов, добри приятелства. Както и други. Но това не означава, че те се опитват точно с тези действия да привлекат внимание. Обикновено, когато човек иска да привлече внимание се облича ярко, ръкомаха, опитва се да бъде услужлив и учтив, говори силно. Но е странно да се опитва да привлече внимание по начин за който никой да не знае. Самонараняването не се прави за другите, а за себе си. Но когато човек прибегне до тези действия, в крайна сметка се опитва да каже нещо. Но другите не слушат, а го разглеждат като опит за манипулация.
- Опити за манипулиране на околните
Да, някои използват подобно поведение, за да получат нужната им реакция от конкретни хора - родители , познати. Но болшинството не се занимават с това. Отново стигаме до варианта, че ако никой не знае за дадено действие, няма как да бъде манипулиран. Самонараняването обикновено, не е за другите, а за себе си. Но това също е опит да се каже нещо на другите, често обаче те не чуват, а обвиняват в манипулация.
- Ако раната не е дълбока, значи това е несериозно поведение
Няма никаква връзка между сериозното нараняване и нивото на психическо напрежение. Различните хора имат различни подходи и предпочитания към самонараняването, те имат различен праг на болката. Не може да се прави подобно сравнение.
- Това е проблем на подрастващите момичета.
Не само. Проблемът може да възникне в различна възраст. По рано се смяташе, че подобен проблем имат предимно жените, новите статистики доказват , че съотношението е по равно мъже - жени.
ПРИЧИНИ
За страничния човек това поведение е абсолютно непонятно, защо някой може да причинява това на себе си, болката, белезите. Освен това самонараняващия прави това съвсем съзнателно и доброволно. Веднага изникват предположения за ненормалност, комплекси, мазохизъм и т.н. Често веднага се вадят псевдопсихологични обяснения, които в повечето случаи са останали в миналото. Някои хора просто се плашат.
Самонараняването е начин. Начин човек да се бори и частично да се справи с емоционална болка, с болезнени спомени и мисли, с натрапливи състояния.
Причините са най - различни, някои от тях:
- да се отърве от чувството на празнота, опустошение. депресия. чувство на нереалност - да се снеме напрежението - да снеме емоционалната болка, когато емоциите са твърде силни и не може да се пребори, чрез физическата болка става по - лесно. - изход от агресията, гнева, чувство на неудовлетвореност. Често поради страх или невъзможност да се справят с тези емоции хората ги насочват навътре, а не извън себе си - да се отърват от чувството за скованост. Много хора споделят, че се нараняват, за да усетят нещо, каквото и да е. Да се уверят, че са живи. - да почувстват заобикалящата ги действителност. Начин да се справят с деперсонализацията, раздвоението, дисоциацията - заради чувството на защитеност - за да изпитат еуфория - за да ен извършат опит за самоубийство - за да изразят болка, силна емоция, с която не могат да се справят - за да повлияе на поведението на други хора - опитват се да кажат на другите, колко им е трудно и какво става вътре в тях - вик за помощ - израз или подтискане на сексуалността - опит да се справят с чувството на отчуждение, изоставяне, самота - да потвърди реалността на болката - раните са като доказателство, че емоциите са истински - често са хора, които са били подложени на насилие в семейството или са наблюдавали такова, продължават да се самонаказват. - самонаказване за "лошо поведение" - биохимично снемане на напрежението - опит за контрол над тялото - предотвратяване на нещо още по-лошо;
В основата на причините стои:
- опит за справяне с емоциите, да се облекчи болката, да се почувства реалността, ( бърз и сравнително ефективен начин да се справят с дисоциативни състояния, твърде силните емоции. Не е вариант, не решава проблема, но работи) - опит за изразяване на нещо, да изхвърли нещо от себе си, да достигне до някого ( може би дори до себе си) , да изрази чувства, които не може да облече в думи, нестандартен начин за говорене и разказване - опит за контрол над себе си, над емоциите, над тялото, наказание, повторно преживяване на травматична ситуация, "магическа логика" - ако аз направя нещо лошо на себе си, няма да се случи това от което се страхувам.
В действителност болшинството от изброените причини са свързани в една или друга степен с опит за контрол над чувствата, емоциите и емоционалните реакции.
Сигнали на очите за достъпЛесно се открива кога човек мисли с картини, звукове или усещания. Съществуват видими промени, които стават в тялото ни, когато мислим с различни методи. Начинът ни на мислене оказва влияние върху тялото ни, а това как използваме тялото си въздейства върху това как мислим.
Ние системно движим очите в различни посоки в зависимост от това по какъв начин мислим. Неврологични изследвания са показали, че движението на очите хоризонтално и вертикално са свързани с активизирането на различни части на главния мозък. В НЛП тези движения се наричат очни сигнали за достъп. Съществува определена вътрешна връзка между движенията на очите и репрезентативните системи, доколкото те са разпространени в цял свят.
За начало да проведем малък експеримент. Изследваните лица трябва да отговорят на следната поредица въпроси, като при това се обръща внимание върху движението на очите.
1. Визуален спомен. Кой от приятелите ви има най-дълги коси? Колко етажа има вашият дом? Как са разположени ивиците по тялото на тигъра?
2. Аудиален спомен. Коя врата в дома ви скърца най-силно? Спомнете си мотиви от любимата си песен. Как звучи сигналът “заето” във вашия телефон?
3. Кинестетичен спомен. Коя ръка сега е по-топла: лявата или дясната? Какво чувствате, когато застанете под ледения душ? Кисело ли е парчето лимон в устата ви?
Тук е трудно да се забележи определена закономерност при движението на очите, но съществува взаимовръзка между обмислянето на въпроса и двигателните реакции на очите.
На изследваните лица се задават следващата група въпроси:
1. Визуално конструиране. Ако се обърне картата, в какво направление ще бъде югоизток? Как според вас изглеждат извънземните? Представете си зебра, на която са изчезнали ивиците.
2. Аудиално конструиране. Колко силно ще прозвучи, ако десет души извикат едновременно? Представете си любимата мелодия, която звучи два пъти по-бързо.
Вижда се, че има разлика между първите и вторите въпроси. Когато отговарят на първата група въпроси, изследваните лица трябва само да си спомнят и възкресят в паметта си нещо познато от миналия опит. Отговорът на последната група въпроси предвижда конструиране на нещо съвършено необичайно и ново.
Когато визуализираме нещо от нашия минал опит, очите ни имат тенденция да се преместват нагоре и вляво спрямо нас. Когато се опитваме да си “въобразим” нещо, което по-рано не сме виждали, очите ни се издигат нагоре и надясно. Очите се преместват по хоризонталата вляво, когато си спомняме звуци, и по хоризонталата надясно – когато ги конструираме. При получаване на достъп до усещанията типично е движението на очите надолу и вдясно. Когато говорим със самите себе си, очите ни по-често се намират долу вляво. Разфокусираният поглед право пред себе си, също говори за визуализация.
Макар в процеса на мисленето да можем съзнателно да движим очите във всяка посока, получаването на достъп до определена репрезентативна система се оказва по-лесно, когато се използват подходящите естествени движения на очите. Те са инструменти на фината настройка на нашия мозък към определена репрезентативна система. Обикновено не осъзнаваме своите латерални движения на очите и няма причини, които да ни накарат да го правим. Да “прегледаме”информацията на правилното място е полезно умение.
Сигналите за достъп ни позволяват да научим как мисли другият човек. Важна част от тренингите на НЛП е наблюдението на очните сигнали за достъп на хората.
Движенията на очите са много бързи и се изисква достатъчна наблюдателност, за да се видят. Те показват последователността на репрезентативните системи, които човек използва, за да отговори на поставения въпрос.
Например, когато отговаря на аудиалния въпрос за най-скърцащата врата, човек може да визуализира всяка врата, като мислено почувства как я отваря и затваря, а след това чува звука. Възможно е той да направи това няколко пъти, преди да даде отговор. Често човекът ще се обръща първо към своята водеща, а след това към предпочитаната система, за да отговори на въпроса.
В процеса на общуването със събеседник необходимо e той да бъде разпитан за нещо познато за него, да се отпусне и по възможност да бъде отслабена бдителността му. Отбележете предикатите в неговия разказ (примерно: виждам, чувам, чувствам), които позволяват да се отдели, а след това да се изучи една сфера на сензорния опит на събеседника (аудиална, визуална, кинестетична). Последователността в работата на дадените сфери у всеки човек е строго индвидидуална.
Справяне със страховете чрез техниките "Бързо лечение на фобии" или " Визуално - кинестетична дисоциация"Техниката "Визуално - кинестетична дисоциация", за първи път била въведена и оформена като стратегия от мъж, който страдал от страховете си в продължение на много години. След като работил над себе си по определен начин, неговите страхове изчезнали. По - късно Ричард Бендлер имал късмета да се запознае с този мъж ( както гласи историята , на по чаша бира). Използвайки техники от НЛП, Ричард Бендлер успял да разбере, какво точно е направил със себе си този мъж, за да се справи със страха. Разработвайки тази стратегия, той създал техника, която изпробвал на стотици хора с подобни страхове. резултатите били превъзходни. По - късно били открити различия в придобиването на страхове ( за това по- надолу), в следствие на което техниката " Визуално - двигателна дисоциация" преминала в " Бързо лечение на фобии"
За да се разбере по-добре разликата между тези две техники, е полезно първо да се разбере как NLP се отнася към страховете. Съществуват два вида страхове: "реалните" страхове, които често нямат реална причина за възникването си и фобии. Сравнявайки симптомите, страховете и фобиите имат много общо, практически те могат да имат еднакво физиологично проявление, но ако сравним причините за тяхното възникване между тях има огромна разлика. От това как човек е придобил дадена реакция, зависи как ще я назовем - страх или фобия и как ще работим с нея.
Фобия - това е пример за мигновен несъзнателен генерализиран силен страх, който се появява в един много кратък период от време (от секундата), като ответна реакция на организма към силен, внезапен, остър, а често и опасен за човешкия живот външен стимул / стимули. Причина за възникване на фобията може да бъде всяко внезапно събитие, което е животозастрашаващо - това може дори да не бъде осъзнато в този момент. Например : нападение на човека от животни или други хора, пътнотранспортно произшествие, невнимателно поведение на голяма височина - да се подхлъзне и почти да падне. Фобията може да е резултат и от небрежна шега : рязък и силен вик в ухото, неочаквано появяване на човек в тъмното или зад ъгъла. Както е видно от заглавието при работа с фобии ефективна е техниката за "Бързо лечение на фобии". Критерии за избора на тази техника са високата скорост на постигане на устойчив страх, изобилието на външни събития и отсъствие в досегашния опит на човека на продължителни физически страдания или насилие. Защо е толкова важно именно последното условие ще разберете, когато се запознаете със стъпките(етапите) на техника.
Що се отнася до придобиването на страх (както се разбира в NLP), този процес на генерализирана паника е достатъчно дълъг (от няколко минути до няколко часа), като изключваме тежки външни прояви, често протича съзнателно (като се използва диалог със себе си) във вътрешната реалност на човека. Този страх може да бъде наречен въображаем или самостоятелен, тъй като може да възникне и без да има реални опасни външни фактори, които да го породят. Появата на страха е значително улеснена от човешкото въображение, способността на мозъка да прави асоциации и да премине към втората позиция на възприятието. Процесът на нейното формиране може да се опише по следния начин: външен стимул сам по себе си не е причина за появата на страх, но може косвено да започне търсене на "страшни" ситуации, които участват в същия този стимул. След това човек или асоциира или навлиза във втора позиция на възприятието, "Методично" преживява всяка ситуация и накрая се получава измислен или "чужд" страх. Ето няколко примера за илюстрация на казаното:
Пример номер едно (хипотетична и силно преувеличена)
Представете си следната ситуация: Човек, на който му се налага да премине в тъмна нощ по пътека през гробищен парк, което ще му отнеме около 20 минути. Веднага ще добавим, че по време на неговото "пътешествие" всичко е било тихо и спокойно, но напускайки гробището този човек е в състояние на силен страх със силни физиологични проявления. Откъде се взе това, пита се той? Възможно е в първите пет минути този човек да е ходел напълно спокойно, но след това да си е задал невинния въпрос: "Интересно, защо хората толкова се боят от гробища?" И ето, че в следващите 10 минути, той започва да си спомня, какво е говорила баба му и дядо му за това, неговите приятели, възпроизвежда си картини от книги или филми, които са описвали "отговорите" на този въпрос, при това всички тези разсъждения ги прави съм със себе си: " Всичко това, разбира се са само приказки, но въпреки това изведнъж може нещо страшно да ми се случи" В следващите 5 минути, този човек е в състояние да си се представи като участник във всички тези сцени. И в крайна сметка, този човек развива силен страх към гробища, в последствие не иска да приближи към градското гробище нито денем, нито нощем, дори не иска да слуша разговори свързани с гробища, да гледа филми с подобна тематика, още по - малко за зомбита или мъртви. Между другото, този човек е в състояние да получи фобия, свързана с гробище или тъмнината, ако по време на ходене нещо изскърца или проблесне, или внезапно се появи на пътя му.
Пример номер две ( от реалната практика) Едно момиче не обичало да си мие главата, защото се страхувало, че когато дойде момента да си затвори очите, ще го похитят извънземни. Звучи ви странно нали? За това момиче състоянието било непреодолимо и я преследвало навсякъде. Как се появил този страх? Много просто. Тя имала леля, която била уфолог ( занимаваща се с наблюдения на неидентифицирани летящи обекти). Тя знаела много истории за хора похитени от извънземни. Споделяла ги с момичето, често чрез рисунки и много подробно. И това е всичко, с тази подробност, че това момиче започнало да се страхува да ходи в тъмното, и по улиците, които били споменавани в историите.
Пример номер три ( също от реалната практика)
Една жена много се страхувала от нощни пеперуди, толкова силен бил страхът и, че не искала да ходи през лятото на семейната вила. Когато все пак оставала в града, започнело ли да се свечерява затваряла всички прозорци и ги проверявала по 10 пъти дали са добре затворени и дали няма някоя нощна пеперуда. Въпреки това, тя уверяваше, че никога не е нападана от нощни пеперуди, което е напълно естествено. Процесът на придобиване на този страх беше много интересен. Един ден в детството си, тя гледала филм "В света на животните", в него много подробно и отблизо бил показан живота и развитието на нощните пеперуди. Това не било много красива гледка за едно дете. Малко по- късно прочела една "интересна" книга за едно момче и едно момиче, които насилствено били превърнати в нощни пеперуди и злодей издевателствал над тях. Всички тези странни образи се преплели по някакъв начин в детското съзнание и изградили един устойчив страх.
За подобни страхове ефективна е техниката "Визуално - кинестетична дисоциация". тя може да се използва като вариант за справяне със ситуации, които водят до физическа болка или последствия, които не могат да бъдат променени да се спомогне за тяхното тихо приемане като неизбежно събитие в живота ( защото нали разбирате, че да се разбере техниката е етап).
При започване на работа с всеки страх, е важно да се напомни на клиента, че това е мощна защитна реакция на организма, която е отработена за съхранение на собствената безопастност в ситуации, които той сам не може да контролира. По точно може. Например, с появата на огнестрелното оръжие, електричеството и стоманобетонените сглобки, страхът на съвременния човек от тъмнината на нощта е в пъти по - малък в сравнение с първобитния човек. Страхът ( и най - вече фобийнит страх) е ярък пример за способностите на тялото дълго и трайно да научи нещо. Ето защо, би било разумно да се използва способността на човека в неговото обучение ефективно да научава нещо ново, например, спокойно отношение към източника на бившия страх.
Възможно е да възникне въпроса:" Ако страхът е такъв добър защитник на тялото, защо да се избавяме от него?" Да разберем това ще ни помогне една от основните предпоставки на НЛП, която гласи: ". Всяко поведение е най-добрият избор измежду наличните опции към момента и има смисъл единствено в контекста, в която е било родено" Очевидно, когато на улицата куче напада човек, за тялото няма по - добър избор от този да изхвърли в кръвта огромна доза адреналин, който да повиши кръвното налягане и тонуса на мускулите, като по този начин го подготвя за защита или нападение. тази реакция все още не е фобийна, тя е най - добрата в рамките на този контекст. Ако в резултат на свръхгенерализация, тази реакция започне да се проявява в напълно неутрални ситуации, като единствения начин, както е било в ситуацията при нападението на кучето, то в този случай можем да говорим за ограничено и неадекватно поведение. Това по - скоро прилича на изключителна предпазливост, която вече не е оправдана, а по - скоро ограничава опитността на човека ( равносилно на примера: като лек за пърхота да препоръчат гилотината). Едва ли е адекватно поведението на човек, който е бил нападнат от кучета да се страхува от декоративен пудел, който спокойно се разхожда в близост до него. Говорейки за паника : Ако човек тръгне да пресича улица и насреща се зададе кола, адекватната реакция е да се направи преценка на ситуацията и да се отдръпне или да премине. Ако, обаче, той замръзне на място и е неспособен да реагира по никакъв друг начин, тази ситуация е вече опасна, а не полезна. Също така, ако има непреодолим страх от кучета, има голям шанс да бъде ухапан отново и отново, тъй като при всяка среща с куче, адреналина в тялото ще се покачва и ще предизвиква поведение, което да провокира агресия в кучето. а представете си от колко много неща се лишава човек с подобни страхове: от сутрешна разходка в парка, срещи с приятели, които имат кучета, спокойно ползване на превозни средства, в които има хора с кучета, приятен отдих на плажа, където има почиващи с кучета и т.н. При подобни случаи ще използваме горепосочените техники, които нямат за цел да научат човека да не се страхува от кучета, а да му върнат способността да контролира ситуацията и да се научи да подбира варианти за своето поведение, които да са адекватни на ситуацията и зададения контекст. Вероятно в бъдеще, реакцията на страх отново ще му е от полза и това ще е добре, затова целта не е страхът да изчезне напълно. Безстрашният човек може да загине много по - бързо от човекът с фобии, тъй като няма да може да разграничи безопасната ситуация от действително застрашителната. В тази връзка при работата с фобии и страхове се обръща внимание на безопастността в обкръжаващата ни действителност в бъдеще, с цел - клиентът да се научи адекватно да реагира в ситуации при които по - рано е реагирал с бягство, и да се определят критериите за сетивните различия между реалната заплаха и илюзорната.
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СТРУКТУРАТА НА СТРАХА
Фобията и "реалния" страх са съвсем различни по начина на тяхното придобиване, но са много подобни като крайна реакция, по тази причина и симптомите им са много сходни. Един от отличителните белези на фобия и страх е, че след като човек започне да мисли или говори за страха си, той веднага изпада в състояние на безпомощност, от което след това много трудно може да бъде изведен. Ако в този момент обърнете внимание на движението на очите на човека, ще забележите следните реакции: погледът обикновено се премества от визуалната към кинестетичната област ( подробно в статията "Сигнали на очите за достъп") , което свидетелства за В-К синестезия (означава смесено възприятие. Това е състояние, при което възприятията се свързват едни с други. Едно сетивно възприятие или идейна представа предизвиква в съзнанието същевременно друга представа, от сетиво, което не е било стимулирано.) Това означава, че всеки път, когато човек си спомни за нараняваща го ситуация, той задейства ефект подобен на "25 - я кадър" - вижда, без да осъзнава, картина на тези събития и веднага се свързва с нея и започва да изживява ужасите отново. Сега разбирате защо в този случай много от техниките се оказват неефективни, в които има стъпки на дисоциация от травмиращ опит и разглеждането му от страни ( напр. техниката "Промяна на личната история") След като човек стане страничен наблюдател на минали събития, той веднага се оказва и техен участник, като тук участват и връзките на дисоциацията. Предвид характеристиките на описаната стратегия на страха, на първия етап на двете техники, ще се работи за намаляване на старата визуално-кинестетична синестезия и отделянето на сетивата от изображенията. това се постига чрез използването на двойната дисоциация. Следва да се обучи нов навик у клиента - да разглежда старите събития със спокойно чувство и утвърдена нова В-К синестезия. и ако предишния образ на безпомощност в дадена ситуация , предизвика у човека отрицателна кинестетика, то при обучението му в новата стратегия ние ще минем по обратния път: отначало ще създадем мощна положителна кинестетика и след това, само на този фон ще учим човека да разглежда спокойно изминалите събития. И така ние разгледахме общите черти на тези две техники, различията им са в централните стъпки и са свързани с различните стратегии на придобиване на страх и фобии.
Както вече бе споменато по-горе, процесът на придобиване на фобия е много бърз, неосъзнат процес с участието на външни събития, визуални или аудиални.
Тъй като "езика на мозъка" се явява сензорно представен, изменението на такава мощна несъзнателна реакция, като фобийната се провежда на субмодално ниво. Специална роля в този случай е дадената скорост, за създаване на нова стратегия за реагиране на страшните събития, ние трябва да го направим подобно на предишната - бързо и несъзнателно.
Процесът на създаване на новата стратегия е подобна на "обръщане" на старата: ние сменяме местата на причинноследствената връзка. Ако по - рано човек си спомняйки си за изминали събития, незабавно се асоциира с тях и ги преживява наново, то сега ще се учи да мисли за тях дисоциативно, само в черно - бял вариант и много ускорено. А да преживява тези събития ще му е позволено да го прави само в обратен ред, първоначално като позитивна кинестетика- К+
Отчасти това е като един епизод на "Алиса в страната на чудесата", когато бялата царица първо вика от болка, а след това се убола с игла. разликата се състои в това, че техниката за "Бързо лечение на фобии" се изменят причинно следствените връзки: клиентът не започва да вика от началото, започва да преживява събитието с добри чувства предварително зададени от консултанта. Затова не е странно, че процесът на обучение в новата стратегия, започва весело, а понякога и с неконтролиран смях и е трудно да си представим, че става въпрос за фобии. Що се отнася до техниката за "Визуално - кинестетичната дисоциация" , тя може да се назове техника на преосмисляне и реформиране на отношението към събитията, които предизвикват страх. Процесът на придобиването на въображаем страх се отличава от фобийният с бавността на развитието си, липсата на ясно определени външни събития, силното влияние на вътрешния диалог и на втора позиция на възприятието. В тази връзка като създаване на нова стратегия е малко вероятно да се ползват субмодалностите като скоростта на движението, както и разглеждането на събитията в обратен ред, защото реално нищо не се случва, то и в обратен ред нищо няма да се случи. това е все едно да разглеждате филмова лента на която е снимано без светлина. тъй като въображаемият страх се появява постепенно и вниманието се фокусира все по -тясно върху концентрацията над плашещите мисли, то първо какво е добре да се направи - да се разшири фокуса на вниманието и да се върне адекватното възприемане на дадената ситуация. Ето защо тук "филмът" се разглежда в нормална скораст, дори и в черно - бяло, което се използва като елемент допринасящ за дисоциацията. ако в началото човека работи със своя вътрешен диалог и преминава във втора позиция на възприятието, то избираме всички най- страшни ситуации, които той някога е виждал или слушал и е преживявал мислено и се създава нова връзка, която трансформира отношението му към преживяното.
Важно е да се знае, че техниката за "Визуално - кинестетична дисоциация" не променя събитията, а служи за връщане на адекватното отношение на човека към тях. като се има предвид, че в този случай се използва преформулиране и отсъства етапа на преживяване на травмиращите събития (т.е. не участва кинестетичната репрезентативна сензорна система) , тази техника може да се използва като един от елементите в работата при ситуации, които са причинили физическо нараняване или страдание. Такова използване на техниката "Визуално - кинестетична дисоциация" помага на човека да приеме изминалите събития, последствията от които не могат да бъдат изменени, а могат да бъдат приети като част от житейския опит и да се изработи неутрално отношение към тях. По този начин оставя страха назад и освобождава бъдещето, в което ще може да работи с елементи от придобития опит. Това може да се илюстрира по следния начин:
Често човек, който е пострадал при автомобилна катастрофа, се опитва да избегне в бъдещите срещи с автотранспорта и всичко свързано с него. В днешно време това е почти невъзможно и едва ли е полезно. Работата на тази техника е да позволи на човека в бъдеще адекватно и достатъчно точно да работи с източника на бившия страх. Практическото приложение е в раздел "Психотерапевтични техники"
ДепресияПървоначално са наричали депресията - психично разстройство изразяващо се в "депресивен епизод" : понижено настроение, негативни и песимистични мисли, двигателни затруднения. Депресията е имала статут на сериозно заболяване и с лечението на това заболяване се занимвали лекари и психиатри. Към днешна дата, понятието депресия разшири своите граници и излезе от строгите рамки на медицината. Тя се открива освен като клинична диагноза и като битово неразположение.Все по - често ни се случва да чуем как някой споделя " Вече няколко дена нямам сили, нищо не ми се прави, не мога да мисля, в лошо настроение съм" и отсреща да чуе констатацията - " О, ти си в депресия" Предвид горенаписаното ( което се определя, като битова депресия) днес това състояние се определя не като психично, а като психологично, съпътствано от дълъг период на лошо настроение, или често променящо се такова. Спорно е кой определя, дали депресията е битова и кой трябва да се заеме с нейното лечение, едно е ясно, това е състояние, което потапя страдащия в дълбока тъга, в тъмен и дълбок душевен мрак, от който много трудно се излиза. Депресия - това е състояние, в което изпада човек, когато не вижда радост в живота си.
ПРИЧИНИ ЗА ДЕПРЕСИЯТА Причините за битовата депресия са най - различни. Най - често депресия се отключва при съчетание на няколко важни фактора : лични проблеми, трудна житейска ситуация, пропуснати ползи. Когато става въпрос за лични проблеми, трябва да се има предвид, че някои хора са вътрешно предразположени към депресивни състояния и тяхната житейска философия преобразува ситуациите като предразполагащи. Липсата на дневен режим, недоспиването, отсъствието на почивка - неусетно, но сигурно създават предпоставки за бъдеща депресия. Генетичните предпоставки за депресията , са нещо което е видимо, реално. Въпреки това, тя също има предпоставки за проява, като битова, депресията се проявява по - често при хора с детско поведение, "непораснали деца", които с трудност се изправят смело пред житейските проблеми и често са със сменящи се емоции и настроение. Изправящи се пред неприятности, този тип хора редовно се разстройват и ако трудностите продължат, те неизбежно потапят себе си в депресивен епизод. Зад това обикновено стои едно детинско отмъщение на живота - "Ако ти Живот си толкова неприятен, аз ще умра, сега." В детството, тази концепция за отмъщение е била насочена към родителите, които са причинявали някакъв душевен дискомфорт на детето. Когато личността порасне, тя пренасочва отмъщението от родителите към Живота. Подтикване към потапяне в депресивно състояние, може да и друго - неосъзната вътрешна полза - страх да признае своята некомпетентност пред важен за него човек в трудна ситуация, желание да привлече вниманието към себе си или да се приближи емоционално към близки хора, или нещо много по - просто: да оправдае безделието си и да има оправдание да не прави нищо. Към това можем да прибавим и нездравословен начин на живот, който да създаде чисто физиологични предпоставки за появата на депресия..Когато организмът е готов да се разстрои, а личността е предразположена към това, когато са налице и някои тежки ситуации ( поредица от проблеми, тежка житейска загуба - смърт на близък, развод или пропаднали мечти) естествено се съединяват с някои от вътрешните ползи на личността и депресията настъпва почти "естествено".
ЛЕЧЕНИЕ "Реалната" депресия, трябва да се лекува от медик специалист. За съжаление хората се страхуват от "таблетките" и не бързат да отидат на специалист психиатър, въпреки че в 80% от случаите се стига до пълно възстановяване. Ако това не е "реална" депресия, а е умора и временна промяна на настроенията или става въпрос за битова депресия, то нейното преодоляване е много по - леко и не се нуждае от медикаменти. Повлиява се преди всичко с чести и дълги разходки сред природата, смяна на средата, дори с тежка и упорита работа. Много добре се повлиява с откъсване от градската или стандартната среда, отдалечаване от всички източници на информация. Влизане в "селски режим" - ставане рано, работа сред природата, дишане, чист въздух. Ако зад депресията стоят вътрешни ползи, то лечението може да започне да боксува. Битовата депресия, често се среща при възрастни хора, когато има радост в живота, но целите липсват. Тогава депресията се явява, като начин да привлекат внимание, нещо като театър за определени зрители. Житейската подкрепа и съчувствието което получават, по - скоро влошават състоянието, от колкото да го подобрят. Ако в тази ситуация, "болният" остане в комфортната атмосфера на обгрижване, много скоро всички ще се окажат в задънена улица и в плен на това състояние. Да се разобличат вътрешните ползи на депресирания - е неефективно, трябва да се смени обстановката и хората, които са попаднали в тази ситуация.
ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ДЕПРЕСИВНИТЕ СЪСТОЯНИЯ В съвременната култура "депресията" стана почти модерна. Най - често се среща в цивилизованите страни на Европа. В страните с по - нисък стандарт на живот и там където основното занимание е работа за препитанието, чрез тежък физически труд, депресивни състояния няма. Препоръки за предотвратяване на депресивни състояния: - Осигурете си здравословна среда на взаимоотношения, ведри и мотивирани хора, обърнете внимание къде живеете, с кого. Нужни ли са ви приятели или партньори, които постоянно се оплакват и търсят вината в другите? - Не. Погрижете се , около вас да има позитивни, ведри и мотивирани хора. Психично устойчиви и весели. - Работата - много важна част от живота. Важно е професионалната работа да ви доставя удоволствие. Това не е спасение, но е съществена част от справянето. А до колко работата ви може да бъде здравословна? Една театрална среда, например, с нощният и неподреден живот, с постоянното драматизиране е силна предпоставка за развиване на депресия. - ако искате да живеете здравословно, то организирайте живота си по подходящ начин. Добър дневен режим и спокойна и пълноценна вечер с добър сън. Ставайте рано сутрин, правете физически упражнения. На практика хората които спортуват редовно или тичат в парка, стигат до депресивни състояния изключително рядко. - Предразположете функционално и тялото си - хора, които се движат изправени, с изправен гръб и рамене, често се усмихват, не изпадат в депресия. Правете това, често, обръщайте си внимание. Нека това стане вашето "лице" към живота. - И най - важното промяна на житейската ви философия. Тя трябва да е с положителен заряд, психичната устойчивост да се яви като етично задължение.
Житейска философияФилософията на живота - способността да виждаш по различни начини себе си, света и хората около теб.
Според възприемането на живота, изградените житейски ценности и стратегии, в съответствие с избрания или приетия начин на живот, у всеки има изградена житейска позиция ; система от убеждения, кое е правилно и кое не, към какво трябва да се стреми.
"Никой на никого нищо не дължи" ; "Най-силният печели", "Всичко зависи от мен" или "не можеш да вярваш на никого" - най - често срещаните житейски вярвания. В зависимост от стабилността на жизнената философия, тя е ефективна или не, благоприятства развитието на личността или го стопира.
Философията на живота може да бъде както положителна, така и отрицателна, оптимиста или песимистична, с акцент върху себе си или върху други хора, с различена житейска позиция (творец, потребител, паразит, романтик), насочена към развитие или създадена, като психологическа защита.
Житейската философия, добре прозира при изработване на лична метафора за живота.http://www.psychologos.ru/articles/view/metafora_zhizni
Елементи на житейската философия
1. Общия поглед за живота
- животът е само един или твоят Аз пребивава от живот в живот, като преминава в различни тела
- животът е радост или тъга или преминаващ от едното състояние в другото
2. Вярванията за себе си и другите
- когато аз съм добре и ти си добре, заедно сме силни или Всички са врагове, не трябва да се доверяваш на никого
- аз съм малък човек, умея малко неща, не претендирам за нищо ..... или жизнената философия на Победителя " Светът ми принадлежи"
3. Преимуществена жизнена стратегия, житейски способи и принципи.
- позицията на Жертвата или позицията на Автора
Ако мислите, че вашите проблеми е длъжен да разреши някой друг, а не вие самия, то вие работите с неуспешната житейска философия, с нея много трудно ще вървите по пътя на живота. Учете и насочвайте себе си към позицията на Автора - "Аз го мисля - аз ще го направя", след това, между другото, ще ви бъде много по - лесно да общувате и да си сътрудничите с другите. Хората могат да ви помогнат , това е прекрасно, но могат и да ви използват, в това няма нищо страшно.
Промяна на философията на живота
Как мога да променя своята житейска философия? Да общувате с хора, чиято житейска философия ви харесва и да опитате да прерисувате своята Лична житейска метафора. Може да изглежда невероятно, но възприятието за живота може да бъде променено, картината нарисувана от всеки от нас може да бъде заменена с друга. Чрез работата с Житейската метафора, може да промените не само своята жизнена философия, но и тази на другия човек, ако той няма нищо против.
Изгубени
Качваме се в микробуса, шепа момичета, доброволци по проект за работа с деца с умствени увреждания и СОП. Не знаехме къде отиваме, никой не знаеше как да ни подготви за това което щеше да видим и преживеем. Микробусът бързо се заизкачва по магистралата след изхода на Варна. Отивахме в близко село, там трябваше да стане нашата първа среща с децата, с които щяхме да работим 4 месеца. Всички бяхме ентусиазирани, все пак отивахме да дарим радост, приятелство и внимание на едни деца, за които знаехме твърде малко. Гора, пътека, асфалт, табелата на селото и любопитните ни погледи - къде ще спрем? Преминахме през селото, къщички, дворчета, стандартна селска картина, спокойствие, кончета с каруци..... значи все пак всичко си е на ред. И ето, селото свършва, в самият му край микробуса спира пред панелна постройка на вид много невзрачна в излющена бяла мазилка. Всички прозорци са с решетки. Ограда, заключена врата. И следва репликата: " Децата са много обичливи, ще се опитват да ви прегръщат, не се плашете" Странно послание- деца, които може да ни изплашат с прегръдките си. Тук усетих, че нещо не е така както би трябвало да бъде. Защо ли? Пред сградата в двора имаше красива градина с беседка, асма и борова горичка: "Красиво" - помислих си, докато чакахме някой да ни отключи входната врата на сградата. И изведнъж от вътре по стълбите се "изсипа" лавина от деца различни по ръст, рошави, облечени в малки за тях и скъсани дрехи, някои с по един чехъл, други с по два различни. Започнаха да блъскат по стъклото, странно ухилени в очакване на отключването на вратата. В този момент се изплаших. Не знаех, как трябваше да реагирам. Погледнах другите момичета, бяха странно озъбени в някакви подобия на усмивки. Някой ни беше казал, че трябва да се усмихваме. Да обичаме, да бъдем добри. Някъде измежду децата се промъкна една жена с връзка ключове. Вратата се отвори лъхна ни застоял въздух и смесена миризма на урина, застояло бельо и белина. Задушаващо. Нямах време да мисля по този въпрос, защото изведнъж бях почти съборена от 3-4 деца, които се хвърлиха на врата ми. Оглеждайки се видях около себе си изкривени детски лица, черни ръце, мръсни коси в съчетание с миризмата, с която беше пропита тази сграда. Ужасът ме завладя. Помислих си: "Къде дойдох? Какво се случва?" Предстояха ми първите 4 часа, в които трябваше да вляза в тази среда и да се запозная с ада - живот на деца с умствена изостаналост изоставени от родителите си. За да продължа в този ден, трябваше нещо в мен да се промени. Случи се - емоционална парализа. Всичко, което се случваше, беше част от живота на тази планета. Да, това не беше моят живот, затова заех мястото си на зрител, само така можех да продължа с ангажимента, който бях поела. Денят беше горещ и слънчев, следваше да изведем децата в определената за тях заградена поляна - площадка. Служителите на дома ни вкараха вътре с дузина деца, в типичното за тях състояние. Колкото и да ми се искаше да погледна положително на този момент, не успях. Нямаше нищо нормално на пръв поглед. На едно дърво висеше завързана гума - люлка. В другия край имаше дървена къщичка, дарена от някой "съпричастен". А в един ъгъл, въжена катерушка и няколко пейки. Влизайки в заградената поляна, чух от към гърба си предупреждения: " Внимавай, момчето с жълтата тениска напада в гръб, не се доближавай до това момиче то бърка в очите, другото хапе......." Не вярвах на ушите си, правилно ли чувам!? Чух щракването на ключ зад гърба си. Обърнах се, вратата за поляната беше заключена, бях на място от около половин декар с двайсетина деца, които ми бяха представени като опасни. Част от тях, седяха и се клатеха в ритъм напред - назад. В краката ми увито в одеал се търкаляше момче. Други две - три наблюдавах внимателно, защото бях предупредена, че са агресивни. Останалите, които бяха в състояние да водят разговор, се редуваха да се хвърлят върху нас, крещейки, в така наречените "прегръдки". Бях прекалено шокирана, за да взема решение какво да правя. Ситуацията, в която попаднах беше извън компетенцията ми и единственото, което ми се искаше да направя в момента, беше да избягам.......... продължение.
Втора частКрай мен преминавах две колежки "накичени" с поне 3- 4 деца по себе си. Изобщо нямах представа какво точно се очаква от мен на това място. Нямах време да погледна хората от персонала, които се бяха изнизали , незнайно къде, а както в последствие разбрах с цел да саботират работата ни и да "покажат", че от тези деца нищо не става.Трябваше някак да се запазя през тези 2 часа. Огледах се, малко накуцващо, полуголо, сополиво хлапе, с "ужасяваща" усмивка се беше насочило към мен. Докато успея да наподобя радост, то се хвърли върху мен стисна ме здраво през кръста и започна да говори нещо. За първи път в живото си изпитах погнуса от детска прегръдка. Детето беше на успокоителни, лигите му течаха, и всякакъв друг секрет по лицето. Ръцете бяха изцапани със смесица от кал, сополи и лиги. То ме стискаше толкова силно, не можех да се измъкна. Трябваше да не виждам, нямаше как да проведа комуникация. Когато успях да го отдалеча от себе си, го хванах за ръка и отидохме да "правим нещо" - това означаваше да ходим от единия край на оградата до другия и "да се пазим от другите". Наблизо седеше момиченце в алено червена рокля, нелепо ухилено, без да променя физиономията си, все едно се беше родило така, то късаше стръкчета трева и ги сдъвкваше, първо ги оглеждаше много внимателно, сякаш им се радваше. След това с огромно удоволствие ги поставяше в устата и старателно ги поглъщаше. В този момент, не ме вълнуваше, какво точно яде, а удоволствието с което го прави. Бяха ми казали, че тези деца, ядат тревата, калта, гнилите плодове на земята, окапали от плодните дървета в двора. Някъде до оградата едно 12 годишно момче уринираше със същото бавно старание, с което момиченцето поглъщаше тревата. Бях онемяла, не можех, а и не знаех, какво да кажа, какво да направя. Състоянието ми може да се определи като шоково. Страхувах се. За първи път в живота си се страхувах от деца. Замислих се за Господ, казват че частица от него имало във всеки от нас, гледах и не можех да открия частиците в това пространство. Сякаш бях попаднала някъде, където той не съществуваше. После се замислих за езотериката. Тя описва тези състояния на човешкото същество като карма, като тежки последствия от нещо извършено в отвъден живот, това ми прозвуча логично. Но ..... просто логично. Не виждах смисъл. Нямаше смисъл човешкото същество да е на Земята в този вид. Нямаше смисъл нито за него. И веднага идваше тезата, че тези същества са тук, за да научат околните на милосърдие, състрадателност, грижа, съпричастност. Дали случайно или не, точно ние бяхме там. И какво точно трябваше да пречупя в себе си, преживявайки този душевен ужас? И заслужаваше ли си някой да страда толкова много, за да може някой друг да се научи на нещо.......продължение Колко са на брой детските мечти?... ..Безброй, но за децата от „Дом за медико-социални грижи Варна” и Дом за деца с умствена изостаналост „Св. Мария Магдалена”, с. Рудник, тя е една – Не искат да се чувстват различни, а равни! И те като всяко дете мечтаят за дом, семейство и любов. Напоследък се обръща сериозно внимание на Институциите за настаняване и отглеждане на деца. Обсъждат се проблемите на този вид социална услуга, закрилата, възпитанието и най-вече отношението на обществото към този вид Институции. Започна да се развива идеята за деинституционализация, децата ще бъдат изведени от институционалния тип грижа и ще се настанят в Центрове за настанявяне от семеен тип. Една от основните причини, обуславящи риска от Институционализиране са липсата на средства и алтернативни социални услуги и подкрепа на семействата на деца в неравностойно положение или това са деца със Специални Образователни потребности (СОП). 98,3% от децата, които са настанени в домовете за медико-социални грижи, имат един или двама родители. От тях 61,5% са деца на самотни майки. Най-голям е процентът на изоставените деца до 1 годишна възраст - 31,9% , показват данните на Националния статистически институт. Понякога решаваме да помогнем на някого, който е нещастен, защото се поставяме на негово място и си представяме как искаме да помогнат на нас. Да се върши добро е хубаво. За някои добрите дела се изразяват в благотворителност, за други в отношението и държанието към околните. Или както е казала майка Тереза: „'Милосърдието и любовта са едно и също. Ти даряваш любов чрез милосърдие, затова недей просто да даряваш пари, а протегни ръка.' Именно това е една от мисиите на Сдружение „Грижа за теб” – да се грижи, да помага, да дарява. Чрез своя проект „Мога, Искам...Грижа се”, финансиран от „Дирекция Младежки дейности и спорт”, Община Варна, сдружението имаше възможността да доразвие идеята за милосърдието, в която се включиха 17 доброволци. Милосърдие изразено в любов, топлина и отдаденост към децата от „Дом за медико - социални грижи Варна” и Дом за деца с умствена изостаналост „Св. Мария Магдалена”, с. Рудник, Така определя една от доброволките усещанията си при първия допир на децата със СОП. „Влизането в сградата , започна с едно бурно посрещане. Децата, които ни чакаха на вратата се втурнаха да ни посрещат прегръщайки – за мен това беше първият шокиращ момент.” ........................................................................... „Усещах как лудостта ме бе обзела все едно беше заразна. Твърде афектирана бях от всичко видяно и ми беше трудно да преценя трезво положението и да взема решение , какво да правя. Всичко това ме парализира емоционално. Колкото и да ми се искаше да погледна положително на ситуацията, не успях. Нямаше нищо нормално и адекватно на пръв поглед. Бях прекалено шокирана, за да взема решение, какво да правя. Ситуацията, в която бях, беше извън моята компетенция и единственото, което ми се искаше в този момент беше да избягам. Но не затова бях там. Имах цел и щеше да е поражение за мен, просто да си отида.” Разказ на друга доброволка: „Ако някой ми беше казал, че срещите с децата от домовете във Виница и с. Рудник ще предопределят професионалните ми предпочитания, щях да му повярвам. Едно от нещата, които никога няма да забравя, е една мисъл,която майка ми ми беше казала: „Има три вечни неща в този живот: Музиката, модата и децата”. Това са неща, които виждаме и с които имаме досег всеки ден. Като хора ние сме склонни да приемаме нормалното , общоприетото, нормативното и да избягваме, както различното от това, така и различното от нас. Това не ме притеснява, а напротив – амбицира ме да предизвикам себе си, да разбирам, да подтиквам към различие, да поддържам и помагам на различните, тъй кат желая да живея в един красив и щастлив свят. Децата от домовете във Виница и Рудник биха могли да отключат алтруизма и в най-правосърдечния човек. Не заради положението или състоянието си, а заради жаждата им за живот, която се чете в очите им. Това, от което наистина имат нужда е, разбиране и подкрепа, търпение и желание за помощ. Когато се срещнах с тях, разбрах, че не искам да правя само това по Коледа. Не искам да съм от хората, които носят торби с дрехи и играчки по празниците... и по този начин успокоявайки гузната си съвест. Макар така да започнах и да нямам нищо против тези хора...Когато говорим за този вид Институции има много слухове и различни разбирания. Но едно е да говориш без да си го почувствал, друго да си го почувствал и да нямаш думи да го изкажеш. Но аз ще опитам: Тези срещи ми помогнаха да бъда търпелива и по-внимателна, да се нагаждам според обстоятелствата и възможностите за работа, да се радвам на малките успехи и да се стремя стремглаво към големи такива. И най-вече няма друго чувство от това да видиш резултат от работата си, да знаеш, че си помогнал , че си подарил частичка от себе си. А тези деца имат много и различни нужди, но една е основната – ЛЮБОВ. Аз направих моето добро, но не очаквам то да ми се върне, не защото мисля, че няма да се върне, а защото не изпитвам нужда от това. Те ме научиха и на това. Това е е дна от магиите, които те направиха за този период. Карат те да погледнеш света чисто през техните детски очи – без срам, задръжки или предразсъдъци. Те приемат всички, не те избират по цвета на кожата или религията, която изповядваш. Учете се! Децата са най-добрите учители, а не само ученици. Помогнете им да изградят техния перфектен свят. Започнете сега. Няма утре. Децата направиха и това...Накараха ме да искам повече – и за мен и за тях. Повече. Сега!” Обществото ...Приема ли различните нас? „Не знам това как се отрази на децата, но на мен ми направи впечатление, отношение на хората край нас. От пълно отдръпване до лека съпричастност. Обществото ни не е възпитано в приемственост на хората в неравностойно положение.” Българинът възприема децата, живеещи в институции, като нещастни, будещи съжаление, изоставени, с лошо поведение и невъзпитани. Но всъщност далеч не е така...Децата имат потенциала да се учат (някои от тях посещават учебни заведения и градини), да изпълняват зададените им задачи за конкретно време, да се забавляват и изпитват всички емоционални състояния за възрастта си. „Обърнах се до мен, беше момиченце, което не искаше да ме прегръща, а искаше да ми разкаже за красивия батко, който живее в отсрещната къща и който тя много харесва.” Въпреки различията, те като всички останали деца имат чувства, предпочитания, желания и копнежи. Полагането на грижи за деца настанени в институции е предизвикателство за всеки един от нас. През този кратък период на контакта ни с всяко едно от децата, ние имахме възможността да се докоснем до видимото, невидимо с просто око. Изживеем трепета, болката, щастието ... Да съприживеем всеки един споделен миг с тях. За някои постигнатите резултати, като това, че някои от децата започнаха да изричат думички, други да съставят правилни изречения, да броят и да се държат по самостоятелно, може да е минимална. Но това, че децата очакваха доброволците и екипа ни с нетърпение, сияещите им от щастие очички, топлата прегръдка за благодарност, бе напълно достатъчна ‘оценка’ за нашата мисия. Дълъг и трънлив е пътят за „Нов живот” на тези деца.... Но спреш ли да мечтаеш, спираш да живееш! Мечтите са като кораб плаващ в необятния океан, а вълните са препятствията които трябва да прескочим. Нека не забравяме - че сме хора - понякога правим грешки, страдаме.... Не трябва да забравяме и че винаги има изход ... Хора сме, трябва да си помагаме и ако всеки прави по едно добро дело на ден и предава положителната нагласа нататък, животът би бил много по-добър. Докоснеш ли си се веднъж до тази малка протегната ръчичка, ти никога не ще можеш да забравиш....... Изготвили: Диляна Колева - доброволец Ралица Вороневска – доброволец Десислава Славова – ръководител проект Сдружение „Грижа за теб”, гр.Варна | |
